language
stringclasses 2
values | type
stringclasses 3
values | jurisdiction
stringclasses 2
values | text
stringlengths 328
112k
|
---|---|---|---|
bg | caselaw | EU |
13.10.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/12
Жалба, подадена на 6 август 2012 г. — Debonair Trading Internacional/СХВП — Ibercosmetica (SÔ:UNIC)
(Дело T-356/12)
2012/C 311/16
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: Debonair Trading Internacional Lda (Фуншал, Мадейра) (представител: T. Alkin, Barrister)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Ibercosmetica, SA de CV (Мексико сити, Мексико)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 4 юни 2012 г. по приписка R 1033/2011-4,
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав
Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „SÔ:UNIC“ за стоки от клас 3 — заявка за марка на Общността No 8197972
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: поредица от 24 регистрирани марки, включващи марки на Общността, международни марки и марки, регистрирани в Обединеното кралство и Ирландия, съдържащи думата „SO“, съчетана с други елементи, за стоки от клас 3; поредица от 17 нерегистрирани знака, съдържащи думата „SO“, съчетана с други елементи, във връзка със стоки от клас 3
Решение на отдела по споровете: отхвърля изцяло възражението.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания:
—
нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета,
—
нарушение на правило 15, параграф 2, буква б), iii) от Регламент No 2868/95 на Комисията и
—
нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009 на Съвета.
|
bg | caselaw | EU |
4.12.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 328/10
Жалба, подадена на 10 юни 2010 г. от Franssons Verkstäder AB срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 10 май 2010 г. по дело T-98/10, Franssons Verkstäder/СХВП и Lindner Recyclingtech (Chaff Cutters)
(Дело C-290/10 P)
()
2010/C 328/17
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Franssons Verkstäder AB (представител: O. Öhlén, advokat)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
С определение от 9 септември 2010 г. Съдът (осми състав) обяви жалбата за недопустима.
|
bg | caselaw | EU |
10.6.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 175/8
Решение на Съда (първи състав) от 10 април 2014 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer/Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie
(Дело C-485/12) (1)
((Селско стопанство - Обща селскостопанска политика - Схеми за директно подпомагане - Регламент (ЕО) No 73/2009 - Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи - Система за идентификация на земеделските парцели - Условия за допустимост на подпомагането - Административни проверки - Проверки на място - Регламент (ЕО) No 796/2004 - Определяне на площите, за които е допустимо подпомагане - Дистанционно наблюдение - Физически проверки на земеделските парцели))
2014/C 175/09
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
College van Beroep voor het Bedrijfsleven
Страни в главното производство
Жалбоподател: Maatschap T. van Oosterom en A. van Oosterom-Boelhouwer
Ответник: Staatssecretaris van Economische Zaken, Landbouw en Innovatie
Предмет
Преюдициално запитване — College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия — Тълкуване на член 32 от Регламент (ЕО) No 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210) — Проверки на място във връзка със заявленията по схемите за единно плащане на площ — Дистанционно наблюдение — Компетентен орган, който въз основа на въздушни снимки установява неточност на данните, декларирани от земеделски стопанин във връзка със заявление за подпомагане
Диспозитив
Регламент (ЕО) No 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, изменен с Регламент (ЕО) No 972/2007 на Комисията от 20 август 2007 година, трябва да се тълкува в смисъл, че когато автоматизираните кръстосани проверки, чиято цел е да се установи дали за парцелите, декларирани в подаденото от земеделския стопанин заявление за единно плащане, е допустимо подпомагане, са допълнени, поради текущото обновяване на системата за идентификация на земеделските парцели, с проверка въз основа на актуални въздушни изображения, при която се констатира, че декларираните от земеделския стопанин данни не са точни, компетентният орган не е длъжен да извърши теренна проверка, а разполага съгласно член 24, параграф 2 от този регламент с право на преценка какви последващи мерки да предприеме. В частност посоченият орган не е длъжен да извърши измерване на въпросните парцели на място, когато няма никакви съмнения в данните, които е получил от измерванията въз основа на наличните въздушни изображения.
(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/33
Решение на Съда (втори състав) от 20 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr/Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz
(Дело C-219/12) (1)
(Шеста директива ДДС - Член 4, параграфи 1 и 2 - Понятие за икономическа дейност - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка - Доставка към мрежата - Възнаграждение - Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество)
2013/C 225/56
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr
Ответник: Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz
в присъствието на: Thomas Fuchs
Предмет
Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Понятие за „икономическа дейност“ — Фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, монтирана в близост до частно жилище — Продажба на произведената електрическа енергия на дадено дружество, което доставя обратно до това жилище електрическата енергия, от която домакинството се нуждае — Производство на електрическа енергия, което в дългосрочен план е по-малко от потребяваното количество електрическа енергия
Диспозитив
Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, е винаги по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член.
(1) ОВ C 243, 11.8.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
8.3.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 64/4
Решение на Съда (втори състав) от 18 октомври 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз
(Дело C-299/05) (1)
(Жалба за отмяна - Социално осигуряване - Регламент (ЕИО) No 1408/71 - Член 4, параграф 2а и член 10а - Приложение IIа - Регламент (ЕО) No 647/2005 - Специални обезщетения, получавани без вноски)
(2008/C 64/04)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: M.-J. Jonczy, D. Martin и V. Kreuschitz)
Ответници: Европейски парламент (представители: G. Ricci и A. Troupiotis), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Veiga, J. Leppo и G. Curmi)
Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Република Финландия (представители: T. Pynnä, J. Heliskoski и E. Bygglin), Кралство Швеция (представители: A. Kruse и R. Sobocki), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: E. O'Neill и M. C. Vajda)
Предмет
Отмяна на разпоредбите на точка 2 от Приложение I към Регламент (ЕО) No 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. за изменение на Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета за прилагане на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент (ЕИО) No 574/72 на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) No 1408/71, съдържащи се в частите, озаглавени „Финландия“ — буква б), „Швеция“ — буква в) и „Обединено кралство“ — букви г)-е) (ОВ L 117, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211) — Специални обезщетения, получавани без вноски
Диспозитив
1)
Отменя разпоредбите на точка 2 от приложение I към Регламент (ЕО) No 647/2005 на Парламента и на Съвета от 13 април 2005 г. за изменение на Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета за прилагане на схеми за социално осигуряване на заети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент (ЕИО) No 574/72 на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) No 1408/71, съдържащи се в частите, озаглавени „Финландия“ — буква б), „Швеция“ — буква в) и „Обединено кралство“ — букви г)-е).
2)
Последиците от включването на помощите за издръжка на лица с увреждания в частта, озаглавена „Обединено кралство“, буква г) от приложение IIа към Регламент No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) No 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент No 647/2005, се запазват по отношение единствено на частта „подвижност“ на тези помощи, за да може в разумен срок да се вземат необходимите мерки за гарантиране на включването й в измененото приложение IIа.
3)
Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз заплащат направените от тях съдебни разноски и в равни части — тези на Комисията на Европейските общности.
4)
Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия заплащат направените от тях съдебни разноски.
(1) ОВ C 243, 1.10.2005 г.
|
bg | caselaw | EU |
24.11.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 366/32
Решение на Общия съд от 11 октомври 2012 г. — Novatex/Съвет
(Дело T-556/10) (1)
(Субсидии - Внос на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства - Окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното мито - Член 3, параграфи 1 и 2, член 6, буква б) и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 597/2009)
2012/C 366/61
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Novatex Ltd (Karachi, Пакистан) (представител: B. Servais, avocat)
Ответник: Съвет на Европейския съюз (представител: B. Driessen, подпомаган от G. Berrisch, avocat, и N. Chesaites, barrister)
Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: H. van Vliet, M. França и G. Luengo)
Предмет
Искане за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) No 857/2010 на Съвета от 27 септември 2010 година за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства (ОВ L 254, стp. 10)
Диспозитив
1.
Отменя член 1 Регламент за изпълнение (ЕС) No 857/2010 на Съвета от 27 септември 2010 година за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои видове полиетилен терефталат с произход от Иран, Пакистан и Обединените арабски емирства в частта, в която се отнася до Novatex Ltd, доколкото окончателното изравнително мито за вноса на някои видове полиетилен терефталат в Европейския съюз надвишава приложимото при липсата на грешка, свързана със сумата, посочена на ред 74 от декларацията за доходите за данъчната 2008 година.
2.
Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
(1) ОВ C 30, 29.1.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
12.10.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 337/20
Жалба, подадена на 14 юли 2015 г. — IMG/Комисия
(Дело T-381/15)
(2015/C 337/22)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: International Management Group (IMG) (Брюксел, Белгия) (представители: L. Levi и A. Tymen, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Комисията от 8 май 2015 г. за засилване на мерките за одит и контрол, за извършване на предупреждение за проверка по смисъла на решението на Комисията от 13 ноември 2014 г. относно Системата за ранно предупреждение, която трябва да се използва от разпоредителите с бюджетни кредити на Комисията и от изпълнителните агенции и за отказ да признае на IMG качеството на международна организация по смисъла на финансовия регламент,
—
да осъди ответника да поправи имуществените и неимуществените вреди,
—
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага осем основания, свързани с различни аспекти на обжалваното решение.
—
По отношение на обжалваното решение в неговата цялост
1.
Първото основание е нарушение на член 41 от Хартата и на правото на изслушване.
2.
Второто основание е нарушение на принципа на пропорционалност.
—
По отношение на решението за отказ да се признае на жалбоподателя качеството на международна организация по смисъла на финансовия регламент
3
Третото основание е нарушение на Регламент (ЕС, Евратом) No 966/2012 (1) и на Делегирания регламент (ЕС) No 1268/2012 (2), както и явна грешка в преценката, тъй като Комисията е приела, че жалбоподателят вече няма качеството на международна организация по смисъла на горепосочените регламенти.
4
Четвъртото основание е нарушение на задължението за мотивиране.
5
Петото основание е нарушение на принципа на правната сигурност, доколкото Комисията не обяснява защо приема, че жалбоподателят вече не отговаря на критериите за определяне на международна организация и освен това не обяснява същественото изменение на следвания от нея подход при тълкуването и прилагането на финансовата правна уредба по отношение на непроменено фактическо и правно положение (положението на жалбоподателя).
6
Шестото основание е нарушение на оправданите правни очаквания, тъй като изключването на жалбоподателя от статута на международна организация е направено внезапно и без преходен период.
—
По отношение на решението за извършване на предупреждение в рамките на системата за ранно предупреждение (СРП)
7
Седмото основание е незаконосъобразност на Решение 2014/792/UE (3), доколкото липсвала правна основа за приемането му.
8
Осмото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е нарушение на член 41 от Хартата, на правото на изслушване и на задължението за мотивиране, както и явна грешка в преценката.
(1) Регламент (ЕС, Евратом) No 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1).
(2) Делегиран регламент (ЕС) No 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) No 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, стр. 1).
(3) Решение 2014/792/ЕС на Комисията от 13 ноември 2014 година относно Системата за ранно предупреждение, която трябва да се използва от разпоредителите с бюджетни кредити на Комисията и от изпълнителните агенции (ОВ L 329, стр. 68).
|
bg | caselaw | EU |
29.3.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 93/22
Решение на Общия съд от 12 февруари 2014 г. — Beco/Комисия
(Дело T-81/12) (1)
(Дъмпинг - Внос на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китай и Тайван - Заявление за възстановяване на събрани мита - Член 11, параграф 8, втора алинея от Регламент (ЕО) No 1225/2009 - Правна сигурност)
2014/C 93/37
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Beco Metallteile-Handels GmbH (Spaichingen, Германия) (представител: T. Pfeiffer, адвокат)
Ответник: Европейска комисия (представители: H. van Vliet и T. Maxian Rusche)
Предмет
Жалба за отмяна на Решение C(2011) 9112 окончателен на Комисията от 13 декември 2011 година относно заявление за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван.
Диспозитив
1.
Отменя Решение C(2011) 9112 окончателен на Комисията от 13 декември 2011 година относно заявление за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на крепежни елементи от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван.
2.
Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 118, 21.4.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
17.7.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 195/26
Жалба, подадена на 12 май 2010 г. — DHL International/СХВП — Service Point Solutions (SERVICEPOINT)
(Дело T-218/10)
2010/C 195/41
Език на жалбата: немски
Страни
Жалбоподател: DHL International GmbH (Бон, Германия) (представители: K.-U. Jonas, Rechtsanwalt)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Service Point Solutions, SA (Барселона, Испания)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 февруари 2010 г. по преписка R 62/2009-2,
—
да се осъди ответникът и евентуално другата страна в производството да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.
Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, която се състои от словния елемент „SERVICEPOINT“, за стоки и услуги от класове 16, 20, 35 и 39.
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Service Point Solutions S.A.
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка, която се състои от словния елемент „Service Point“, за стоки и услуги от класове 8, 9, 16, 20, 35, 38, 39 и 42; фигуративна марка, която се състои от словния елемент „service point“, за стоки и услуги от клас 16, и фигуративна марка, която се състои от словния елемент „service point“, за стоки и услуги от класове 9 и 42.
Решение на отдела по споровете: приема възражението.
Решение на апелативния състав:отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като не съществува вероятност от объркване на конфликтните марки, както и нарушение на член 76, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009, тъй като отделът по споровете неправилно не взема предвид различни документи.
(1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
16.6.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 174/29
Жалба, подадена на 23 април 2012 г. — HUK-Coburg/Комисия
(Дело T-185/12)
2012/C 174/48
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: HUK-Coburg Haftpflicht-Unterstützungs-Kasse kraftfahrender Beamter Deutschlands a.G. in Coburg (Кобург, Германия) (представители: A. Birnstiel, H. Heinrich и A. Meier, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Европейската комисия от 23 февруари 2012 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за достъп до определени документи, предоставени в производство в областта на картелите (COMP/39.125 — Carglass);
—
да осъди ответника да заплати направените от него и от жалбоподателя съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания.
1.
Първо правно основание: пропуск да се разгледат отделните документи, посочени в молбата
В рамките на първото правно основание жалбоподателят изтъква, че в решението не се подлага на индивидуална и конкретна преценка всеки отделен документ. Според жалбоподателя обжалваното решение се основава на погрешния извод, опирайки се на общата презюмпция, че в настоящия случай следва да се приложи конкретно изключение в уредбата.
2.
Второ правно основание: неизпълнение на задължението за мотивиране
В това отношение жалбоподателят изтъква, че в постановеното решение Комисията обосновава единствено с общи съображения отхвърлянето на молбата на жалбоподателя в нейната цялост, като по този начин не мотивира в достатъчна степен решението си. Поради тази причина жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила на задължението си за мотивиране и следователно е нарушила важни процесуални разпоредби.
3.
Трето правно основание: незаконосъобразно тълкуване и прилагане на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 (1)
В третото правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията тълкува и прилага незаконосъобразно предвидените в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент No 1049/2001 изключения. Според жалбоподателя Комисията преценява неправилно съотношението между правило и изключение и изхожда от твърде широко тълкуване на понятията „защита на дейността по разследване“ и „търговски интереси“.
4.
Четвърто правно основание: пропуск да се приеме за обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент No 1049/2001 интересът от прилагане на правото в областта на картелите, което е с частноправен характер
В четвъртото правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията погрешно отрича, че не съществува по-висш обществен интерес от оповестяване на документите, до които е поискан достъп. Според жалбоподателя, особено при претегляне на интересите, Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент No 1049/2001 представлява и интересът от прилагане на правото в областта на картелите, което е с частноправен характер.
(1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
|
bg | caselaw | EU |
12.5.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 138/30
Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 17 март 2011 г. — AP/Съд
(Дело F-107/10)
(Публична служба - Просрочие - Явна недопустимост)
2012/C 138/66
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: AP (Люксембург, Люксембург) (представители: B. Cortese и C. Cortese, адвокати)
Ответник: Съд на Европейския съюз
Предмет на делото
Искане да се отмени решението на ОН на Съда, с което макар на жалбоподателя да се признава право на надбавка за жилищни нужди, считано от 1 юли 2009 г., тази надбавка му се отпуска едва считано от 1 ноември 2009 г., и при условията на евентуалност искане за обезщетение за вреди.
Диспозитив на определението
1.
Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2.
AP понася направените от него съдебни разноски.
|
bg | caselaw | EU |
4.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 243/10
Решение на Съда (пети състав) от 12 май 2016 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden - Нидерландия) — Gemeente Borsele/Staatssecretaris van Financiën, Staatssecretaris van Financiën/Gemeente Borsele
(Дело C-520/14) (1)
((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 - Данъчнозадължени лица - Икономически дейности - Понятие - Училищен превоз))
(2016/C 243/08)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Gemeente Borsele, Staatssecretaris van Financiën
Ответници: Staatssecretaris van Financiën, Gemeente Borsele
Диспозитив
Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че административно-териториална единица, която предоставя услуга по училищен превоз при условия като разглежданите в главното производство, не извършва икономическа дейност и следователно няма качеството на данъчнозадължено лице.
(1) ОВ C 56, 16.2.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
15.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 45/10
Решение на Съда (пети състав) от 28 ноември 2013 г. — Съвет на Европейския съюз/Fulmen, Fereydoun Mahmoudian, Европейска комисия
(Дело C-280/12 P) (1)
(Обжалване - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Задължение за обосноваване на мярката)
2014/C 45/17
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и R. Liudvinaviciute-Cordeiro)
Други страни в производството: Fulmen, Fereydoun Mahmoudian (представители: A. Kronshagen и C. Hirtzberger, avocats), Европейска комисия (представител: M. Konstantinidis)
Страни, встъпили в подкрепа на жалбоподателя: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: J. Beeko и A. Robinson, подпомагани от S. Lee, barrister), Френска република (представители: E. Ranaivoson и D. Colas)
Предмет
Жалба, подадена срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 21 март 2012 г. по дело Fulmen и Mahmoudian/Съвет (съединени дела T-439/10 и T-440/10), с което Общият съд отхвърля искане за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стp. 39 и поправка в ОВ L 197, стр. 19), на Регламент за изпълнение (ЕС) No 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, стp. 25), както и на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), и на Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) — Специални ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Грешка при прилагане на правото — Грешка в преценката — Тежест на доказване
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
3.
Френската република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
(1) ОВ C 235, 4.8.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
29.3.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 93/22
Решение на Общия съд от 12 февруари 2014 г. — Oetker Nahrungsmittel/СХВП (La qualité est la meilleure des recettes)
(Дело T-570/11) (1)
(Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „La qualité est la meilleure des recettes“ - Марка, която се състои от рекламен лозунг - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)
2014/C 93/36
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Dr. August Oetker Nahrungsmittel KG (Билефелд, Германия) (представител: F. Graf von Stosch, адвокат)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: K. Klüpfel и A. Schifko)
Предмет
Жалба срещу решението на големия апелативен състав на СХВП от 8 юли 2011 г. (преписка R 1798/2010–G) относно заявка за регистрация на словния знак „La qualité est la meilleure des recettes“ като марка на Общността.
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Dr. August Oetker Nahrungsmittel KG да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 13, 14.1.2012 г.
|
bg | caselaw | EU |
13.10.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/11
Жалба, подадена на 1 август 2012 г. — Унгария/Комисия
(Дело T-346/12)
2012/C 311/13
Език на производството: унгарски
Страни
Жалбоподател: Република Унгария (представители: Miklós Zoltán Fehér и Katalin Szíjjártó)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение за изпълнение C(2012) 3324 окончателен на Комисията от 25 май 2012 година относно националната финансова помощ, предоставена на организациите на производители, и
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателя изтъква факта, че при определяне на полагащата се на Унгария сума по силата на частичното възстановяване на националната финансова помощ, предоставена през 2009 г. на организациите на производители на плодове и зеленчуци, Комисията е превишила границите на своята компетентност или е нарушила релевантните разпоредби на правото на Съюза.
Жалбодателят изтъква, че правото на Съюза не предвижда възможност за Комисията в рамките на решението относно частично възстановяване от Общността на предоставената национална финансова помощ в съответствие с член 103д от Регламент (ЕО) No 1234/2007 (1) на организациите на производители на плодове и зеленчуци, да разреши възстановяването само до размера на сумите, които към момента на подаване на заявлението за разрешаване на национална помощ унгарското правителство е посочило като оценка, прогноза или в теоретична форма.
Жалбоподателят счита, че разрешението, предоставено от Комисията в съответствие с член 103д от Регламент No 1234/2007, във връзка с националната помощ, се отнася за отпускането на помощта, без обаче Комисията да може да фиксира в него максимален размер на отпуснатата помощ. Този максимален размер е предвиден изрично в Регламент No 1234/2007, съгласно който националната помощ не може да надхвърля 80 % от финансовите вноски в оперативния фонд на членовете или на организациите на производители. Правилата относно частичното възстановяване на националната помощ също не дават възможност на Комисията в рамките на разрешаване на частично възстановяване да определи като максимален размер на възстановяването сумата, която държавата членка е посочила в своето заявление за разрешаване, било то като общ размер на помощта или като размер на помощта, отпусната за всяка една организация на производители. Това е така, още повече че унгарското правителство е посочило, че ставало въпрос за предварителни или прогнозни суми.
Също така жалбоподателят твърди, че Комисията е оправомощена да провери дали действително предоставената помощ не е надхвърлила посочения по-горе максимален размер от 80 %, и дали исканото възстановяване не надхвърля 60 % от предоставената помощ, но не и да налага като максимален размер на възстановяването сумите, посочени в заявлението за разрешение или съобщени в рамките на предоставянето на информация във връзка с това заявление. Това е така, по-специлно доколкото в заявлението и в съобщените данни съответно е бил подчертан оценъчният, предварителен или теоретичен характер на сумите. В случай че на особени основания през годината бъде изменен размерът на отпуснатата на организация на производители национална помощ, частичното възстановяване от Общността трябва да съответства на действително предоставената помощ, при условие че са изпълнени съответните изисквания на правото на Съюза.
(1) Регламент (ЕО) No 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
20.12.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 327/20
Иск, предявен на 27 октомври 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания
(Дело C-463/08)
(2008/C 327/33)
Език на производството: испански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: H. Støvlbæk и M.A. Rabanal Suárez)
Ответник: Кралство Испания
Искания на ищеца
—
Да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (1), и като във всеки случай не уведомило Комисията за приемането им, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по тази директива;
—
да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Срокът за транспониране на Директива 2005/36/ЕО е изтекъл на 20 октомври 2007 г.
(1) ОВ L 225, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3.
|
bg | caselaw | EU |
19.1.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/30
Решение на Общия съд от 25 ноември 2014 г. — Safa Nicu Sepahan/Съвет
(Дело T-384/11) (1)
(Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Грешка в преценката - Право на ефективна съдебна защита - Искане за обезщетение за вреди)
(2015/C 016/48)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Safa Nicu Sepahan Co. (Испахан, Иран) (представители: A. Bahrami, avocat)
Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално A. Vitro и R. Liudvinaviciute-Cordeiro, впоследствие R. Liudvinaviciute-Cordeiro и И. Гюров)
Предмет
От една страна, искане за частична отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) No 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 26) и на Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), и от друга страна, искане за обезщетение за вреди.
Диспозитив
1)
Отменя, доколкото се отнасят до Safa Nicu Sepahan Co:
—
част I, буква Б, точка 19 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) No 503/2011 на Съвета от 23 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран,
—
част I, буква Б, точка 61 от приложение IX към Регламент (ЕС) No 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) No 961/2010.
2)
Осъжда Съвета на Европейския съюз да плати на Safa Nicu Sepahan обезщетение от 50 000 EUR за неимуществените вреди, претърпени от това дружество.
3)
Обезщетението, което трябва да бъде платено на Safa Nicu Sepahan, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до пълното изплащане на посоченото обезщетение, по определения от Европейската централна банка процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта.
4)
Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
5)
Съветът понася съдебните разноски, направени от него в главното производство и в обезпечителното производство, както и половината от съдебните разноски на Safa Nicu Sepahan, направени в същите производства. Safa Nicu Sepahan понася половината от съдебните си разноски, направени в главното производство и в обезпечителното производство.
(1) ОВ C 282, 24.9.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
28.4.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 129/30
Жалба, подадена на 7 февруари 2014 г. — Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет
(Дело T-87/14)
2014/C 129/37
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Islamic Republic of Iran Shipping Lines (Техеран, Иран), Hafize Darya Shipping Lines (HDSL) (Техеран), Khazar Shipping Lines (свободна търговска зона Анзали, Иран), IRISL Europe GmbH (Хамбург, Германия), IRISL Marine Services и Engineering Co. (остров Кешм, Иран); Irano Misr Shipping Co. (Техеран), Safiran Payam Darya Shipping Lines (SAPID) (Техеран), Shipping Computer Services Co. (Техеран), Soroush Sarzamin Asatir Ship Management (Техеран), South Way Shipping Agency Co. Ltd (Техеран) и Valfajr 8th Shipping Line Co. (Техеран) (представители: F. Randolph, QC, M. Lester, Barrister и M. Taher, Solicitor)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да отмени Решение 2013/685/ОВППС на Съвета от 26 ноември 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 316, стр. 46) и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1203/2013 от 26 ноември 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 316, стр. 1), доколкото се отнасят до жалбоподателите,
—
да установи, че Решение 2013/497/ОВППС на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 272, стр. 46) и Регламент (ЕС) No 971/2013 на Съвета от 10 октомври 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 272, стр. 1) не са приложими,
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите повдигат „възражение за незаконосъобразност“ и искат да се установи незаконосъобразността на Октомврийските мерки поради липса на правно основание за приемането им, нарушаване на оправданите правни очаквания на жалбоподателите и на принципите на съобразяване с целта, правна сигурност, non bis in idem и res judicata, както и поради дискриминация спрямо IRISL и неоснователно и несъразмерно нарушаване на основните му права, нарушаване на правото на защита на жалбоподателите и злоупотреба с власт от страна на Съвета.
Жалбоподателите изтъкват следните основания за отмяна на спорните мерки:
1.
Първото основание е изведено от твърдението за липса на правно основание за приемането на спорните мерки.
2.
Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът допуснал явна грешка, като включил всички жалбоподатели.
3.
Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът нарушил правото на защита на Съвета.
4.
Четвъртото основание е изведено от твърдението, че спорните мерки нарушавали оправданите правни очаквания на жалбоподателя и принципите на съобразяване с целта, правна сигурност, res judicata, non bis in idem и недопускане на дискриминация.
5.
Петото основание е изведено от твърдението, че спорните мерки нарушавали необосновано и несъразмерно основните права на жалбоподателите, и по-специално правото им на зачитане на доброто им име и на собствеността им.
|
bg | caselaw | EU |
8.9.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/28
Иск, предявен на 13 юли 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург
(Дело C-328/07)
(2007/C 211/53)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: W. Wils)
Ответник: Великото херцогство Люксембург
Искания на ищеца
—
да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (1) и, във всеки случай, като не е уведомило Комисията за това, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията, които произтичат за него от тази директива,
—
да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
Срокът за транспониране на Директива 2004/48/ЕО е изтекъл на 29 април 2006 г.
(1) ОВ L 157, стр. 45 и — поправка — ОВ L 195, стр. 16.
|
bg | caselaw | EU |
21.3.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 106/29
Решение на Общия съд от 4 февруари 2016 г. — Isotis/Комисия
(Дело T-562/13) (1)
((Арбитражна клауза - Рамкова програма за иновации и конкурентоспособност - Договор REACH112 - Възстановяване на авансово предоставените суми - Допустими разходи))
(2016/C 106/32)
Език на производството: гръцки
Страни
Ищец: Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis (Атина, Гърция) (представител: S Skliris, адвокат)
Ответник: Европейска комисия (представители: L. Di Paolo и S. Lejeune, подпомагани първоначално от E. Petritsi, впоследствие от E. Roussou, адвокати)
Предмет
От една страна, на основание член 272 ДФЕС — като главно искане, да се установи, че е неоснователна претенцията на Комисията за възстановяване на предварителното финансиране в размер на 47 197,93 евро, платено на ищеца по силата на договор No 238940 „REsponding to All Citizens needing Help (REACH112)“, сключен между Европейската общност и ищеца, и при условията на евентуалност, да се обяви за неоснователно искането на Комисията за възстановяване на посоченото предварително финансиране по отношение на разходите в размер на 13 821,12 евро, представени на Комисията за първия референтен период по проекта REACH112, както и, от друга страна, насрещен иск за осъждане на ищеца да възстанови недължимо платеното предварително финансиране в рамките на този договор с лихви за забава.
Диспозитив
1)
Не се произнася по исканията на Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis за установяване на това, че след като общите условия на Шестата рамкова програма не се прилагат по отношение на договора по делото, то не дължи еднократно обезщетение на основание на последния, и че вследствие на това Европейската комисия е нарушила съответния договор, като е обявила намерението си да претендира такова обезщетение.
2)
Искането на Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis за установяване на липсата на основание на претенцията за възстановяване на предварителното финансиране, което му е било предоставено на основание договор No 238940 „REsponding to All Citizens needing Help (REACH112)“ се уважава в частта му относно декларираните от него разходи за първия референтен период на проекта REACH112.
3)
Отхвърля в останалата му част иска, предявен от Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis.
4)
Искането на Комисията Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis да бъде осъдено да възстанови полученото от него предварително финансиране на основание договор No 238940 „REsponding to All Citizens needing Help (REACH112)“ се отхвърля по отношение на декларираните от него разходи за първия референтен период на проекта REACH112.
5)
Осъжда Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis да заплати на Комисията сумата от 33 376,81 евро, заедно с мораторни лихви от 4 % годишно, считано от 29 октомври 2013 г. до окончателното плащане на тази сума.
6)
Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.
(1) ОВ C 9, 11.1.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
11.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 251/27
Решение на Общия съд от 26 май 2016 г. — International Management Group/Комисия
(Дело T-110/15) (1)
((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, свързани с разследване на OLAF - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит - Задължение за конкретно и индивидуално разглеждане - Категория документи))
(2016/C 251/30)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: International Management Group (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално M. Burgstaller, solicitor, и E. Wright, barrister, впоследствие A. Tymen и L. Levi, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Baquero Cruz и S. Bartelt)
Предмет
Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение THOR/C4/LL/el/(S) (2015) 4287 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 6 февруари 2015 г., с което е отказан достъп на жалбоподателя до документи, свързани с проведено по отношение на него разследване
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда International Management Group да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
14.7.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/21
Жалба, подадена на 25 април 2014 г. — Vattenfall Europe Mining и др./Комисия
(Дело T-260/14)
2014/C 223/26
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Vattenfall Europe Mining AG (Котбус, Германия), Vattenfall Europe Sales GmbH (Хамбург, Германия) и Vattenfall GmbH (Берлин, Германия) (представители: R. Karpenstein и C. Johann, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска Комисия
Искания
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
на основание член 264 ДФЕС да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. в процедурата относно държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) — Германия, подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители (C (2013) 4424 окончателен),
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.
1.
Първо правно основание: не са използвани ресурси на държава по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
По първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е приела, че в рамките на финансовите потоци, предвидени с Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“), са използвани „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
—
Поставянето в по-благоприятно положение със закон без използване на държавни ресурси не било достатъчно, за да е налице хипотезата на държавна помощ. Що се отнася до допълнителната такса по EEG, изискването да са използвани държавни ресурси не било изпълнено, тъй като таксата се заплащала единствено от субекти на частното право, а събраните ресурси не можело да се разглеждат като ресурси на държавата поради липсата на постоянен контрол и на свързаната с това възможност за разпореждане с тях.
—
Изключено било да е налице държавен контрол върху самата допълнителна такса по EEG, най-малкото защото размерът ѝ се определял не от държавни органи, а от цената на електроенергията на борсата и от количеството предлагана там електроенергия от възобновяеми източници. Освен това държавата нямала възможност за влияние върху отношенията между доставчиците на енергия и крайните потребители на петия етап от компенсационния механизъм по EEG. Прехвърлянето на разходите тук се осъществявало в рамките на правоотношение, което се урежда изцяло от частното право.
—
Следователно, поради задължителната връзка между квалифицирането на допълнителната такса по EEG и намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители изискваният държавен контрол не бил налице и що се отнася до т.нар. компенсационен режим по EEG. Не можело да се приеме, че такъв контрол е налице поради това, че решението относно контрола се взема от Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle (Федерална служба по икономика и контрол върху износа), тъй като на тази служба били възложени просто изпълнителни, съответно установителни функции.
—
Освен това с намаляването на допълнителната такса за енергоемките потребители държавата не се отказвала от ресурси, които иначе би могла да получи. Поради особената организация на компенсационния механизъм по EEG намаляването на допълнителната такса не водело до спад на общите приходи от допълнителната такса по EEG. Напротив, намаленията на допълнителната такса за енергоемките потребители се компенсирали чрез по-високите допълнителни такси за всеки доставен киловатчас електроенергия за непривилегировани крайни потребители.
2.
Второ правно основание: не е налице селективно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
По второто правно основание жалбоподателите твърдят, че противно на приетото от Комисията, т.нар. особен компенсационен режим по EEG не предвижда селективно предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Разграничението между енергоемки и неенергоемки потребители се дължало на логиката на режима на допълнителната такса по EEG и затова поначало не било селективно. Намаляването на таксата за енергоемките потребители просто компенсирало особените вреди за тези потребители от събираната съобразно потреблението допълнителна такса по EEG.
3.
Трето правно основание: липса на (риск от) нарушаване на конкуренцията или засягане на търговията.
По третото правно основание жалбоподателите твърдят, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията, нито създава риск от нарушаването ѝ, и не засяга търговията между държавите членки.
|
bg | caselaw | EU |
22.10.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/31
Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. — Гърция/Комисия
(Дело T-344/05) (1)
(ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - Разходи, изключени от финансиране от страна на Общността - Говеждо и телешко месо - Плащане за екстензификация - Обработваеми култури - Плодове и зеленчуци - Помощ за преработка на някои цитрусови плодове - Условия за прилагането на фиксираната финансова корекция от 100 % - Пропорционалност)
2011/C 311/52
Език на производството: гръцки
Страни
Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias и E. Svolopoulou)
Ответник: Европейска комисия (представители: H. Tserepa-Lacombe и L. Visaggio, подпомагани от N. Korogiannakis, avocat)
Предмет
Искане за частична отмяна на Решение 2005/555/CE на Комисията от 15 юли 2005 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ (ОВ L 188, стр. 36), доколкото с него се изключват от финансиране от страна на Общността някои разходи, направени от Република Гърция в секторите на говеждото и телешко месо, на обработваемите култури и на плодовете и зеленчуците
Диспозитив
1.
Отменя Решение 2005/555/CE на Комисията от 15 юли 2005 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, доколкото с него се изключват от финансиране от страна на Общността разходите, направени от Република Гърция като плащания за екстензификация, извършени за 2000 г. и 2001 г.
2.
Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3.
Република Гърция понася две трети от направените от нея съдебни разноски и две трети от съдебните разноски, направени от Европейската комисия.
4.
Европейската комисия понася една трета от направените от нея съдебни разноски и една трета от съдебните разноски, направени от Република Гърция.
(1) ОВ C 281, 12.11.2005 г.
|
bg | caselaw | EU |
6.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/59
Жалба, подадена на 13 септември 2010 г. — Cortés del Valle López/СХВП (HIJOPUTA)
(Дело T-417/10)
()
2010/C 301/94
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: D. Federico Cortés del Valle López (Maliaño, Испания) (представител: J. Calderón Chavero, abogado)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението от 18 юни 2010 г. на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) по преписка R 175/2010-2;
—
като последица от това да се отмени решението от 24 ноември 2009 г. на проверителя на СХВП;
—
да се уважат исканията на жалбоподателя, и
—
да се осъди СХВП да плати съдебните разноски по настоящото производство в случай на противопоставяне на същото и отхвърляне на направените в него искания.
Правни основания и основни доводи
Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „¡Que buenu ye! HIJOPUTA“ за стоки и услуги от класове 33, 35 и 39.
Решение на проверителя: отхвърля заявката за марка на Общността.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: липса на нарушение на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент No 207/2009 (1), тъй като заявената марка не противоречи на добрите нрави.
(1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
19.9.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 343/19
Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Italia), постъпило на 10 май 2016 г. — Confederazione Generale Italiana dei Trasporti e della Logistica (Confetra) и др./Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Ministero dello Sviluppo Economico
(Дело C-259/16)
(2016/C 343/30)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Confederazione Generale Italiana dei Trasporti e della Logistica (Confetra), Associazione Nazionale Imprese Trasporti Automobilistici, Società Fercam SpA, Associazione non Riconosciuta Alsea, Associazione Fedit, Società Carioni Spedizioni Internazionali Srl, Federazione Nazionale delle Imprese di Spedizioni Internazionali — Fedespedi, Società Tnt Global Express SpA
Ответници: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Ministero dello Sviluppo Economico
Преюдициални въпроси
1)
Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член [2], точки 1 и 1а и член 6 от Директива 97/67/ЕО (1), изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО (2), прилагането на национална разпоредба, по-специално на член 2, букви а) и f) от Законодателен декрет No [261]/1999, както и на член 1, параграф 1, буква g) във връзка с букви r) и i) от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г. и съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico [Министерство на икономическото развитие], доколкото включват в пощенската услуга и автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги?
2)
Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 9, параграф 1 и [член 2], точка 19 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, както и принципите на пропорционалност и разумност, прилагането на национална разпоредба, по-специално на член 6, параграф 1 от Законодателен декрет No [261]/1999, както и на член 8 от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г. и съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico, доколкото налагат на доставчиците на автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги да се снабдят с общо разрешение в допълнение към това, което е необходимото за гарантиране на съществените изисквания относно предоставянето на пощенски услуги?
3)
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 4 и член 9, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, прилагането на национална разпоредба, по-специално на член 6, параграф 1 bis и член 10, параграф 2 от Законодателен декрет No 261/1999, както и на член 11, параграф 1, буква f) и член 15, параграф 2 от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г., и на член 9 от съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico, доколкото налагат на доставчиците на автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги задължението да правят вноски в компенсационния фонд за универсалната услуга?
4)
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 9, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО, изменена и допълнена с Директива 2008/6/ЕО, прилагането на национална разпоредба, по-специално на членове 6 и 10 от Законодателен декрет No 261/1999, както и на член 11, параграф 1, буква f) и член 15, параграф 2 от „Правилник относно разрешенията за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържащ се в приложение A към Решение AGCOM 129/15/CONS от 23 март 2015 г., и на член 9 от съответната „Наредба за процедурите по издаване на разрешение за публично предлагане на пощенски услуги“, съдържаща се в Декрет от 29 юли 2015 г. на Ministero dello Sviluppo economico, доколкото не предвиждат преценка за случаите, в които вноската в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсална услуга може да се приеме за целесъобразна, и не предвиждат диференцирани условия за прилагане във връзка както със субективното положение на данъчнозадължените лица, така и със състоянието на пазарите?
(1) Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ 1998, L 15, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12).
(2) Директива 2008/6/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (ОВ L 52, стр. 3).
|
bg | caselaw | EU |
27.3.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 80/9
Преюдициално запитване отправено от Върховен административен съд (България) на 23 декември 2009 г. — „Аурубис България“ АД/Началник на Митница — София
(Дело C-546/09)
2010/C 80/16
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Ищец:„Аурубис България“ АД
Ответник: Началник на Митница — София
Преюдициални въпроси
1.
Следва ли разпоредбата на чл. 232, пар. 1, буква б) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (1) да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в чл. 222, пар. 1, буква а) от горепосочения регламент?
2.
Следва ли разпоредбата на чл. 214, пар. 3 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, при липса на съответни разпоредби в Регламент (ЕО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2), да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
3.
Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността и на Регламент (ЕО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?
(1) ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.
(2) ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.
|
bg | caselaw | EU |
21.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 69/14
Определение на Съда (шести състав) от 9 декември 2008 г. — Enercon GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
(Дело C-20/08) (1)
(Жалба - Марка на Общността - Триизмерна марка, състояща се във формата на стоката - Регламент (ЕО) No 40/94 - Член 7, параграф 1 - Отличителен характер на марката - Жалба, която е частично явно недопустима, частично явно неоснователна)
(2009/C 69/23)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Enercon GmbH (представители: R. Böhm и U. Sander, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider)
Предмет
Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 15 ноември 2007 г. по дело Enercon/СХВП (T-71/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2005 г. за отхвърляна на жалбата срещу решението на проверителя, който отказва регистрацията на триизмерна марка на Общността, представляваща облицовката на гондола на турбина за вятърна енергия, за стоки от клас 7 — Отличителен характер на триизмерна марка, който се състои във формата на стоката
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Enercon GmbH да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 79, 29.3.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
9.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/24
Жалба, подадена на 2 юни 2016 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 11 март 2015 г. по дело T-347/14, Yanukovych/Съвет
(Дело C-318/16 P)
(2017/C 006/30)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Украйна (представител: M. Kostytska, avocat)
Други страни в производството: Viktor Viktorovych Yanukovych, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
С определение от 5 октомври 2016 г. Съдът (осми състав) обявява жалбата за недопустима.
|
bg | caselaw | EU |
7.1.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 6/25
Жалба, подадена на 11 октомври 2011 г. — ZZ/ЕИБ
(Дело F-103/11)
2012/C 6/46
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: ZZ (представител: N. Thieltgen, avocat)
Ответник: Европейска инвестиционна банка
Предмет на производството
Отмяна на решението на председателя на ЕИБ да не предприеме никакви действия вследствие на процедурата по разследване относно твърдения психически тормоз и отмяна на окончателното решение на комисията по разследване, както и искане за обезщетение за вреди.
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени окончателното решение на комисията по разследване в становището ѝ от 11 юли 2011 г. доколкото установява, че не са налице факти, които могат да бъдат квалифицирани като психически тормоз спрямо него,
—
да се отмени решението на председателя на ЕИБ от 27 юли 2011 г.,
—
да се установи, че жалбоподателят е бил и е жертва на тормоз,
—
да се разпореди на ЕИБ да преустанови този тормоз,
—
да се отмени решението на председателя на ЕИБ от 1 септември 2011 г.,
—
да се установи, че са налице служебни нарушения, за които носи отговорност ЕИБ,
—
да се установи отговорността на ЕИБ спрямо жалбоподателя що се отнася до незаконосъобразността на решението на председателя на ЕИБ от 27 юли 2011 г., до тормоза, на който е бил жертва, както и до служебните нарушения, за които отговаря ЕИБ,
—
да се осъди ЕИБ да поправи претърпените от жалбоподателя и бъдещите физически, неимуществени и имуществени вреди в резултат от незаконосъобразността на решението на председателя на ЕИБ от 27 юли 2011 г., от понесения от него психически тормоз и от служебните нарушения, за които носи отговорност ЕИБ, като обезщетението бъде съпроводено от мораторни лихви,
—
що се отнася до незаконосъобразността на писмото на председателя от 27 юли 2011 г.:
—
относно имуществените вреди, изразяващи се в загуба на възнаграждение: 113 100 EUR,
—
относно неимуществените вреди: 50 000 EUR,
—
що се отнася до понесения от него психически тормоз:
—
относно имуществените вреди, изразяващи се в загуба на възнаграждение и на възможност за развитие в кариерата: 132 100 EUR,
—
относно неимуществените вреди: 50 000 EUR,
—
относно направените разходи: 13 361,93 EUR,
—
що се отнася до служебните нарушения, за които носи отговорност ЕИБ:
—
относно неизпълнението от ЕИБ на задължението ѝ за поверителност и за защита на данните: 10 000 EUR,
—
относно инцидента, свързан с изслушването на свидетелите: 40 000 EUR,
—
да се осъди ЕИБ да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
|
Решение на Съда от 10 декември 2010 година по дело E-9/10 — Надзорният орган на ЕАСТ срещу Княжество Лихтенщайн (Неспазване на задължения от договаряща се страна — Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации)
Официален вестник n° C 148 , 19/05/2011 стр. 0004 - 0004
Решение на Съдаот 10 декември 2010 годинапо дело E-9/10Надзорният орган на ЕАСТ срещу Княжество Лихтенщайн(Неспазване на задължения от договаряща се страна — Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации)2011/C 148/04По дело E-9/10 Надзорният орган на ЕАСТ срещу Княжество Лихтенщайн — ИСКАНЕ за постановяване, че с неприемането на или с неуведомяването в предвидения срок на Надзорния орган на ЕАСТ относно мерките, необходими за пълното транспониране в националното законодателство на акта, посочен в точка 1 от приложение VII към Споразумението за ЕИП, а именно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, изменен с Регламент (ЕО) No 1430/2007 на Комисията от 5 декември 2007 г. за изменение на приложения II и III към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации и с Регламент (ЕО) No 755/2008 на Комисията от 31 юли 2008 г. за изменение на приложение II към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, адаптиран към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него, Княжество Лихтенщайн не е изпълнило своите задължения съгласно член 63, параграф 1 от директивата и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП, Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател, Thorgeir Örlygsson и Henrik Bull (съдия-докладчик), съдии, излезе с решение на 10 декември 2010 г., чийто диспозитив постановява:С настоящото Съдът:1. Постановява, че с неприемането в предвидения срок на мерките, необходими за пълното транспониране на акта, посочен в точка 1 от приложение VII към Споразумението за ЕИП, а именно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, изменен с Регламент (ЕО) No 1430/2007 на Комисията от 5 декември 2007 г. за изменение на приложения II и III към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации и с Регламент (ЕО) No 755/2008 на Комисията от 31 юли 2008 г. за изменение на приложение II към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, адаптиран към Споразумението за ЕИП с Протокол 1 към него, Княжество Лихтенщайн не е изпълнило своите задължения съгласно член 63, параграф 1 от директивата и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП.2. Нарежда на Княжество Лихтенщайн да поеме разноските по съдебното производство.--------------------------------------------------
|
bg | caselaw | EU |
11.1.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 9/19
Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (United Kingdom) на 14 октомври 2013 г. — Merck Canada Inc., Merck Sharp & Dohme Ltd/Sigma Pharmaceuticals PLC
(Дело C-539/13)
2014/C 9/29
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Court of Appeal
Страни в главното производство
Ищци: Merck Canada Inc., Merck Sharp & Dohme Ltd
Ответник: Sigma Pharmaceuticals PLC
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли да се приеме, че притежателят или ползвателят на патент или сертификат за допълнителна закрила може да предяви правата си по първа алинея от Специфичния механизъм единствено ако преди това е заявил намерението си да го стори?
2.
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
а)
Как трябва да се заяви това намерение?
б)
Изгубва ли притежателят или ползвателят възможността да предяви правата си по отношение на вноса или продажбата на фармацевтичния продукт в държава членка, ако вносът и продажбата са осъществени преди той да е заявил намерението си да предяви тези права?
3.
Кой трябва да отправи предизвестието до притежателя или ползвателя на патента или сертификата за допълнителна закрила съгласно втора алинея от Специфичния механизъм? По-специално:
а)
трябва ли предизвестието да е отправено от лицето, което възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт,
или
б)
когато заявлението за регулаторно разрешение е подадено от лице, различно от бъдещия вносител, което е допустима практика съгласно националната нормативна уредба, надлежно ли е предизвестието, отправено от лицето, подало заявлението за регулаторно разрешение, ако самото това лице не възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт, но все пак планираният внос и продажба ще се извършват съгласно предоставеното на него регулаторно разрешение, и
i)
има ли значение дали в предизвестието е посочено лицето, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?
ii)
Има ли значение, че едно юридическо лице от група дружества, образуващи стопанска единица, отправя предизвестието и подава заявлението за регулаторно разрешение, а се планира друго юридическо лице от същата група да извършва действията по внос и продажба с разрешението на първото юридическо лице, когато обаче в предизвестието не е посочено юридическото лице, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?
4.
До кого трябва да се отправи предизвестието по втора алинея от Специфичния механизъм? По-специално:
а)
понятието за ползвател на патент или сертификат за допълнителна закрила ограничава ли се до лицата, които съгласно националното законодателство имат право на иск, за да защитят правата по патента или сертификата за допълнителна закрила,
или
б)
когато група дружества образуват стопанска единица, състояща се от множество юридически лица, достатъчно ли е предизвестието да е изпратено до юридическо лице, което е оперативно дъщерно дружество и притежател на разрешението за търговия в държавата членка, в която се извършва вносът, вместо до онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, по съображение че посоченото юридическо лице може да се определи като ползвател на патента или на сертификата за допълнителна закрила или по съображение че има основания да се очаква при обичайния ход на събитията предизвестието да достигне до знанието на лицата, които вземат решения от името на притежателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила?
в)
При утвърдителен отговор по буква б) от четвъртия въпрос: трябва ли иначе редовното предизвестие да се смята за нередовно, ако е изпратено до управителя, отдел „Регулаторни въпроси“ на определено дружество, което не е онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, а е оперативното дъщерно дружество или притежателят на разрешението за търговия в държавата членка, в която се осъществява вносът, и ако този отдел по регулаторните въпроси на практика регулярно получава известия от паралелни вносители във връзка със Специфичния механизъм и други въпроси?
|
bg | caselaw | EU |
30.8.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 223/44
Определение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2008 г. — WellBiz/СХВП — Wild (WELLBIZ)
(Дело T-451/07) (1)
(Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество)
(2008/C 223/76)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: WellBiz Verein (Eschen, Лихтенщайн) (представител: M. Schnetzer, avocat)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: S. Schäffner)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Rudolf Wild GmbH & Co. KG (Eppelheim, Германия)
Предмет
Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 2 октомври 2007 г. (преписка R 1575/2006-1), свързано с процедура по възражение между WellBiz Verein и Rudolf Wild GmbH & Co. KG.
Диспозитив
1)
Основанието за постановяване на решение по съществото на жалбата е отпаднало.
2)
Осъжда жалбоподателя и ответника да понесат направените от тях разноски.
(1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
24.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 239/12
Решение на Съда (десети състав) от 11 май 2017 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — The Shirtmakers BV/Staatssecretaris van Financiën
(Дело C-59/16) (1)
((Преюдициално запитване - Митнически съюз - Регламент (ЕИО) No 2913/92 - Митнически кодекс на Общността - Член 32, параграф 1, буква д), подточка i) - Митническа стойност - Договорна стойност - Определяне - Понятие „транспортни разходи))
(2017/C 239/15)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподател: The Shirtmakers BV
Ответник: Staatssecretaris van Financiën
Диспозитив
Член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ по смисъла на тази разпоредба обхваща добавката, която е фактурирана от спедитора на вносителя и съответства на печалбата и разходите на спедитора за извършеното от него организиране на превоза на внасяните стоки към митническата територия на Европейския съюз.
(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г.
|
bg | caselaw | EU |
17.11.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 355/31
Жалба, подадена на 5 септември 2012 г. — Lidl Stiftung/СХВП — Unipapel Industria Comercio y Servicios (UNITED OFFICE)
(Дело T-391/12)
2012/C 355/66
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: Lidl Stiftung & Co. KG (Neckarsulm, Германия) (представители: M. Wolter и S. Paul, lawyers)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Unipapel Industria Comercio y Servicios, SL (Tres Cantos, Испания)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 юни 2012 г. по дело R 745/2011-1, и
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка „UNITED OFFICE“ за стоки от класове 9, 16 и 20 — Заявка за марка на Общността No 7454606.
Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.
Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.
Основания на искането за обявяване на недействителност: искането за обявяване на недействителност се основава на съображенията, изложени в член 53, параграф 1 от Регламент No 207/2009 на Съвета и на общностна регистрация с No 1445832 на словната марка „UNIOFFICE“ за стоки от клас 16.
Решение на отдела по отмяна: отменя оспорваната марка на Общността по отношение на част от стоките.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания:
—
нарушение на член 15, параграф 1 във връзка с член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент No 207/2009 на Съвета и на правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент No 2868/95 на Комисията,
—
нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета.
|
bg | caselaw | EU |
13.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 37/15
Жалба, подадена на 26 ноември 2009 г. от Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети разширен състав) на 9 септември 2009 г. по съединени дела T-227/01—T-229/01 и T-265/01, T-266/01 и T-270/01, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava y Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco и други/Комисия на Европейските общности
(Дело C-474/09 P)
2010/C 37/16
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados)
Други страни в производството: Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Комисия на Европейските общности и Comunidad Autónoma de la Rioja
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви за допустима и основателна настоящата жалба;
—
да се отмени обжалваното съдебно решение;
—
да се уважи искането, направено пред първата инстанция, в частност, евентуалното искане за отмяна на член 3 от обжалваното решение;
—
при условията на евентуалност, делото да се върне на Първоинстанционния съд, като му бъде разпоредено да допусне доказателството, чието събиране е било отказано;
—
да се осъди Комисията да заплати разноските по първоинстанционното производство и по производството за обжалване, а встъпилата страна, Comunidad Autónoma de la Rioja — да заплати разноските по първоинстанционното производство.
Правни основания и основни доводи
1.
Грешка при прилагане на правото, тъй като ПС е приел, че в конкретния случай не са налице изключителни обстоятелства, които да пораждат оправдани правни очаквания за редовността на обжалваната данъчна мярка, които възпрепятстват да се разпореди възстановяването на помощите в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент No 659/1999 (1) във връзка с принципа за защита на оправданите правни очаквания. Изопачаване на границите на правния спор и нарушение на принципа на състезателност. Нарушение на съдебната практика относно мотивирането.
Нито формалната разлика между обжалваната данъчна мярка и мярката предмет на Решение 93/337 (2), нито фактът, че Комисията е могла да мотивира критерия селективност с елемент, различен от този, който фигурира изрично в Решение 93/337, нито декларацията за несъвместимост, която се съдържа в Решение 93/337, съставляват достатъчни правни основания, за да не приеме ПС съществуването на изключително обстоятелство, което, само по себе си или във връзка с други обстоятелства, които са налице в дадения случай, възпрепятства Комисията да разпореди възстановяването на помощите, споменати в обжалваното решение.
Приемайки, че обжалваните мерки по съединени дела T-30/01—T-32/01 и T-86/02—T-88/02 не са аналогични на обжалваната данъчна мярка по причини на данъчна техника и на обхват на облекчението, ПС е изопачил границите на правния спор между страните, не е спазил принципа на състезателност и освен това е допуснал явно нарушение на определена съдебна практика относно мотивирането.
ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че поведението на Комисията към данъчното освобождаване от 1993 г., както и към данъчното облекчение по Закон 22/1993, не съставлява изключително обстоятелство, което е могло да обоснове какъвто и да е вид оправдано правно очакване за редовността на обжалваната данъчна мярка, което би възпрепятствало възстановяването на помощите по силата на член 14, параграф 1 от Регламент 659/1999 поради това, че противоречи на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
2.
Грешка при прилагане на правото поради това, че ПС не е спазил процесуалните норми в областта на събирането на доказателствата и е решил да не допусне поисканото от жалбоподателя доказателство за представяне на определени документи на Комисията, което в светлината на използваните от ПС за отхвърляне на претенцията на жалбоподателя аргументи се явява съществено за защитата на неговите интереси. Нарушение на правото на справедлив процес, на принципа на равните процесуални възможности и на правото на защита.
Като не е събрал поисканото доказателство, ПС е нарушил основното право на справедлив процес, което служи на жалбоподателя, тъй като е отказал събирането на доказателство, което се явява съществено за него, нарушавайки по този начин неговото право на защита, като се има предвид, че неговата претенция е отхвърлена с аргумента, че не е доказал именно това, което е искал да докаже с несъбраното доказателство: ако не изричното окончателно становище на Комисията за отхвърляне на оплакването от 1994 г. срещу мярка, която е по същество идентична на приетата през 1993 г., поне поведението на Комисията би съставлявало изключително обстоятелство, доколкото подобно поведение би породило оправданото правно очакване за редовността на данъчните мерки от 1993 г., което е довело до приемането на обжалваната данъчна мярка през 1996 г.
(1) На Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
(2) На Комисията от 10 май 1993 година относно система за данъчни помощи за инвестиции в страната на баските (ОВ L 134, стp. 25).
|
bg | caselaw | EU |
28.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 320/56
Жалба, подадена на 14 август 2015 г. — ZZ/Комисия
(Дело F-115/15)
(2015/C 320/78)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: ZZ (представители: N. de Montigy и J.-N. Louis, адвокати)
Ответник: Европейска комисия
Предмет на производството
Отмяната на решението на Комисията, с което се ограничават пенсионните права на жалбоподателя и обявяване за неприложимо на заключението на административните ръководители от 16 юни 2005 г., доколкото с него се ограничава бонификацията на пенсионните права на жалбоподателя, както и осъждането на ответника да му плати пенсията за осигурителен стаж, на която той има право.
Искания на жалбоподателя
—
Да се обяви за неприложимо в конкретния случай заключение на административните ръководители No 240/05 от 16 юни 2005 г., доколкото с него се ограничава бонификацията на пенсионните права на жалбоподателя относно надбавките за заемане на управленска длъжност пропорционално на ефективния период на плащане на вноски спрямо цялата кариера на длъжностно лице;
—
да се отмени обжалваното решение, доколкото в него се ограничават пенсионните права на жалбоподателя на основание надбавките за заемане на ръководна длъжност пропорционално на периода на плащане на вноски спрямо броя на годините на осигурителен стаж при пълна кариера на длъжностно лице на Съюза;
—
да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя пенсията за осигурителен стаж, на която той има право, като се приспадне действително платената пенсия, заедно с мораторните лихви, изчислени по лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните текущи сделки, увеличен с два пункта;
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
1.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 180/42
Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2009 г. — Полша/Комисия
(Дело T-257/04) (1)
(Земеделие - Обща организация на пазарите - Преходни мерки, които следва да бъдат приети във връзка с присъединяването на нови държави-членки - Регламент (ЕО) No 1972/2003, който установява мерки за търговията със земеделски продукти - Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Начален момент - Закъснение - Изменение на разпоредба на регламент - Възобновяване на правото на жалба срещу тази разпоредба и срещу всички разпоредби, с които тази разпоредба е във връзка - Частична допустимост - Пропорционалност - Принцип на недопускане на дискриминация - Оправдани правни очаквания - Мотиви)
2009/C 180/76
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Република Полша (представители: първоначално J. Pietras, впоследствие E. Ośniecka-Tamecka, T. Nowakowski, M. Dowgielewicz и B. Majczyna, подпомагани от M. Szpunar, avocat)
Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално A. Stobiecka-Kuik, L. Visaggio и T. van Rijn, впоследствие T. van Rijn, H. Tserepa-Lacombe и A. Szmytkowska)
Предмет
Жалба за отмяна на член 3 и на член 4, параграф 3 и параграф 5, осмо тире от Регламент (ЕО) No 1972/2003 на Комисията от 10 ноември 2003 година относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 293, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 100), изменен с Регламент (ЕО) No 230/2004 на Комисията от 10 февруари 2004 година (ОВ L 39, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 53, стр. 186), както и с Регламент (ЕО) No 735/2004 на Комисията от 20 април 2004 година (ОВ L 114, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 55, стр. 213).
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Република Полша да понесе направените от нея съдебни разноски, както и направените от Комисията съдебни разноски.
(1) ОВ C 251, 9.10.2004 г.
|
bg | caselaw | EU |
7.7.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 200/12
Решение на Общия съд от 24 май 2012 г. — Grupo Osborne/СХВП — Industria Licorera Quezalteca (TORO XL)
(Дело T-169/10) (1)
(Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „TORO XL“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „XL“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 - Липса на вероятност от объркване)
2012/C 200/22
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Grupo Osborne, SA (Ел Пуерто де Санта Мария, Испания) (представител: адв. J.M. Iglesias Monravá)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Industria Licorera Quezalteca, SA (Кетцал Тенанго, Гватемала)
Предмет
Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 22 януари 2010 г. (преписка R 223/2009-2), постановено в производство по възражение между Industria Licorera Quezalteca, SA и Grupo Osborne, SA
Диспозитив
1.
Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 22 януари 2010 г. (преписка R 223/2009-2).
2.
Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
21.3.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 106/32
Решение на Общия съд от 4 февруари 2016 г. — Meica/СХВП — Salumificio Fratelli Beretta („STICK MiniMINI Beretta“)
(Дело T-247/14) (1)
((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „STICK MiniMINI Beretta“ - По-ранна словна марка на Общността „MINI WINI“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 216/96))
(2016/C 106/35)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG (Едевехт, Германия) (представител: S. Labesius, avocat)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Poch)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Salumificio Fratelli Beretta SpA (Барцано, Италия) (представители: G. Ghisletti, F. Braga и P. Pozzi, avocats)
Предмет
Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 14 февруари 2014 г. (преписка R 1159/2013-4) относно производство по възражение между Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG и Salumificio Fratelli Beretta SpA
Диспозитив
1)
Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 14 февруари 2014 г. (преписка R 1159/2013 4) в частта, в която се отхвърлят исканията на Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG за изменение на решението на отдела по споровете относно услугите от клас 43.
2)
Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3)
Meica Ammerländische Fleischwarenfabrik Fritz Meinen GmbH & Co. KG, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Salumificio Fratelli Beretta SpA понасят направените от тях съдебни разноски.
(1) ОВ C 235, 21.7.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
26.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 63/18
Определение на Съда (пети състав) от 7 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Bacău — Румъния) — Ioan Anghel/Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău
(Дело C-441/10) (1)
(Преюдициално запитване - Липса на изложение на фактическата обстановка - Недопустимост)
2011/C 63/34
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Bacău
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ioan Anghel
Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice Bacău, Administrația Finanțelor Publice Bacău
Предмет
Преюдициално запитване — Curtea de Apel Secția Bacău Secția Comercială, Contencios Administrativ și Fiscal — Регистрация на вече регистрирани в други държави членки леки автомобили — Екотакса, налагана на леките автомобили при първата им регистрация в държава членка — Съвместимост на националната правна уредба с член 110 ДФЕС — Дискриминация в сравнение с употребяваните леки автомобили, вече регистрирани на територията на тази държава членка, за които при тяхната последваща продажба и нова регистрация посочената такса не се налага
Диспозитив
Преюдициалното запитване, отправено от Curtea de Apel Bacâu, с акт от 1 септември 2010 г., е явно недопустимо.
(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
6.6.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 178/27
Жалба, подадена на 27 март 2017 г. — Boehringer Ingelheim International/Комисия
(Дело T-191/17)
(2017/C 178/40)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Boehringer Ingelheim International GmbH (Ингелхайм ам Рейн, Германия) (представител: C. Schoonderbeek, lawyer)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение за изпълнение на Комисията от 19 януари 2017 г. C(2017)379 (окончателeн),
—
да постанови, че посоченото решение за изпълнение остава в сила, докато Европейската комисия не приеме ново решение, и
—
да осъди Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
С първото основание той твърди, че решението на Комисията от 19 януари 2017 г. е в нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 726/2004, във връзка с член 11 от Директива 2001/83/ЕО, и известието до кандидатите.
2.
С второто основание той твърди, че решението на Комисията от 19 януари 2017 г. не е в съответствие с прилагането на съответните разпоредби, насоки и регулаторни практики в други случаи и че следователно представлява нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, както и че нарушава равнопоставеността.
|
bg | caselaw | EU |
7.6.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/6
Решение на Съда (първи състав) от 17 април 2008 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Quelle AG/Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände
(Дело C-404/06) (1)
(Защита на потребителите - Директива 1999/44/ЕО - Продажба и гаранции на потребителските стоки - Право на продавача при замяна на несъответстваща стока да изисква от потребителя обезщетение за ползването на тази стока - Безвъзмездност на ползването на несъответстващата стока)
(2008/C 142/08)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: Quelle AG
Ответник: Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesgerichtshof — Тълкуване на член 3 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, стp. 12; Специално издание на български език, глава 15, том 5, стр. 89) — Предоставена от националното законодателство възможност на продавача да иска от потребителя обезщетение за ползването на стока, която не съответства на договора за продажба, през периода, предшестващ замяната
Диспозитив
Член 3 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща на продавача в случаите, когато е продал потребителска стока, засегната от липса на съответствие, да изисква от потребителя обезщетение за употребата на несъответстващата стока до нейната замяна с нова.
(1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.
|
bg | caselaw | EU |
3.12.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 355/22
Жалба, подадена на 27 септември 2011 г. — Delphi Technologies/СХВП (INNOVATION FOR THE REAL WORLD)
(Дело T-515/11)
2011/C 355/40
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Delphi Technologies, Inc. (Wilmington, Съединени американски щати) (представители: C. Albrecht и J. Heumann, lawyers)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 юни 2011 г. по дело R 1967/2010-2;
—
да се осъди ответникът да плати съдебните разноски в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „INNOVATION FOR THE REAL WORLD“ за стоки от класови 7, 9, 10 и 12 — заявка за марка на Общността No 7072705
Решение на проверителя: отхвърля изцяло заявката.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав (i) е схванал неправилно тежестта на доказване по член 7, параграф 1, буква б); (ii) е приложил неправилно релевантната съдебна практика на Съда на Европейския съюз за целите на преценката на отличителния характер на мотото и на възможните значения на заявената марка и (iii) не е взел предвид същественото използване на марката и нейната общоизвестност, което е важно за разбирането на мотото от съответните потребители; нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета и на основните принципи на административното производство, доколкото апелативният състав не е взел предвид, че същите или подобни девизи, съдържащи думата „INNOVATION“, вече са били регистрирани в рамките на Европейския съюз, и по-специално от СХВП.
|
bg | caselaw | EU |
21.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 44/50
Жалба, подадена 19 ноември 2008 г. — Mauerhofer/Комисия
(Дело T-515/08)
(2009/C 44/89)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Volker Mauerhofer (Виена, Австрия) (представител: J. Schartmüller, lawyer)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
като основно искане — да се отмени спорната мярка доколкото засяга жалбоподателя;
—
в допълнение или при условията на евентуалност по отношение на искането за отмяна, да се установи извъндоговорната отговорност на ответника, възникнала поради незаконосъобразното приемане на спорната мярка;
—
да се осъди ответникът да плати на жалбоподателя сумата от 5 500 EUR за извъндоговорна отговорност във връзка с претърпените вреди в резултат от спорната мярка, както и лихва в размер на 4 % годишно, считано от 4 ноември 2008 г. до постановяването на окончателното решение по настоящото дело.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска отмяната на Решение на Комисията от 9 септември 2008 г., с което тя е приела административна заповед за намаляване на броя работни дни, определени на жалбоподателя за извършване на неговите задачи в рамките на експертен договор No MC/5043/025/001/2008, подписан между жалбоподателя и Консултанта относно участието в проекта „Value Chain Mapping Analysis“, основаващ се на подписания между Консултанта и Комисията Рамков договор„EuropeAid/123314/C/SER/multi“, изпълняван в Босна и Херцеговина. Освен това жалбоподателят иска обезщетение за претърпените вреди в резултат на спорната мярка.
Жалбоподателят изтъква следните правни основания в подкрепа на твърденията си.
На първо място жалбоподателят твърди, че спорната мярка е била приета от Комисията в нарушение на процесуалното правило за това Консултантът да направи писмено предложение преди Комисията да приеме своето решение, както се изисква от Общите условия и конкретните насоки, приложими по проекта за Рамков договор „Value Chain Mapping Analysis“.
На второ място жалбоподателят посочва, че спорната мярка е приета в нарушение на правото му да бъде изслушан от безпристрастен орган.
На трето място той претендира, че спорната мярка е приета в нарушение на правото му неговият случай да се разгледа от орган, в който липсва конфликт на интереси.
По-нататък жалбоподателят твърди, че при приемането на спорната мярка ответникът не е изчислил и анализирал точно и справедливо броя работни дни, приспаднати от общия брой дни, определени на жалбоподателя за изпълнение на неговите задачи.
На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията е злоупотребила с власт като е приела спорната мярка, тъй като при оценката на броя работни дни, определени на жалбоподателя, не е взела предвид допуснатите от Консултанта грешки.
|
bg | caselaw | EU |
23.6.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 140/38
Иск, предявен на 19 април 2007 г. — Италия/Комисия
(Дело T-135/07)
(2007/C 140/63)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Италианска република (представител: G. Aiello, avvocato)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
—
на основание член 230 ЕО да се отмени решението, съдържащо се в писмото от 7 февруари 2007 г., реф. No 3585, на Генералния директор на Генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията,
—
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Правителството на Италианската република е подало пред Първоинстанционния съд на Европейските общности иск, който цели отмяната на основание на член 230 ЕО на решението, съдържащо се в писмото от 7 февруари 2007 г., реф. No 3585, на Генералния директор на Генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията, с което се отхвърля искането на италианските власти за приемане на извънредни мерки за оказване на подкрепа на италианския пазар за птиче месо по силата на член 14 от Регламент (ЕИО) No 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 година относно общата организация на пазара на птиче месо (1), що се отнася до пилетата, унищожени в зоните, засегнати от птичи грип и подложени на ограничаващи движението ветеринарни мерки между м. декември 1999 г. и м. септември 2003 г.
В подкрепа на обжалването италианското правителство изтъква:
—
нарушение на принципа за недискриминация между производителите в рамките на Общността съгласно член 34, параграф 2, алинея втора ЕО, доколкото ответникът е разрешил извънредни мерки за оказване на подкрепа на пазара само в сектора на яйца за мътене, като е отказал с оспорваното решение аналогични мерки за сектора на птичето месо,
—
злоупотреба с власт и явна грешка в преценката от страна на Комисията.
В този смисъл ищецът изтъква, че за да постигне целта, преследвана от Регламент No 2777/75, Комисията е трябвало да приеме извънредни мерки за оказване на подкрепа на италианския пазар за птиче месо, определено най-засегнатият птицевъден сектор в Италия. Тя обаче е отказала да го направи, въпреки многократните искания на ищеца, като се е ограничила до това да разреши мерки за оказване на подкрепа единствено в полза на сектора на яйца за мътене, който е бил най-малко засегнатия в Италия от ограничителните мерки и който всъщност е бил единствения засегнат в Нидерландия. По този начин Комисията ясно е възнамерявала да предназначи за нидерландските производители основната част от наличните средства, като сведе до минимум обезщетението, предоставено на италианските производители,
—
погрешно тълкуване на член 14 от Регламент No 2777/75 и явна грешка в преценката.
Ищецът смята, обратно на поддържаното от ответника, че член 14 от въпросния регламент се прилага не само когато неравновесията на пазара са причинени от невъзможността на производителите, намиращи се в зона, подложена на надзорни и защитни мерки, да имат достъп до пазара извън тази зона. Всъщност Комисията би могла да приеме извънредни мерки за оказване на подкрепа с цел да възстанови равновесието на пазара, засегнат от ограничения за свободно движение вследствие на мерки за предотвратяване разпространението на болести по животните, без оглед на обстоятелството, че тези ограничения се отнасят до стоките, които влизат в определена зона или до тези, които излизат от нея,
—
на последно място, нарушение на принципите за добро управление, за безпристрастност, за справедливост и за прозрачност.
(1) ОВ L 282, 1.11.1975 г., стр.77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 2, стр. 103.
|
bg | caselaw | EU |
6.6.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 200/24
Определение на Общия съд от 19 април 2016 г. — Португалия/Комисия
(Дело T-556/15) (1)
((Жалба за отмяна - ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Срок за обжалване - Начален момент - Просрочие - Недопустимост))
(2016/C 200/35)
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, P. Estêvão и J. Saraiva de Almeida)
Ответник: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и D. Triantafyllou)
Предмет
Искане за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 182, 2015 г., стр. 39) в частта, с която се изключват някои направени от Португалската република разходи.
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата като недопустима.
2)
Осъжда Португалската република да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия.
(1) ОВ C 398, 30.11.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
18.7.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 167/22
Иск, предявен на 26 май 2009 г. — Formenti Seleco/Комисия
(Дело T-210/09)
2009/C 167/44
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Formenti Seleco SpA (Pordenone, Италия) (представители: A. Malatesta, avvocato, G. Terracciano, avvocato, S. Malatesta, avvocato)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
—
да се обяви настоящият иск за допустим,
—
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати обезщетение в размер на 156 208 915,03 EUR в полза на Formenti Seleco SpA — в ликвидация, предмет на оздравително производство, ведно с лихвите, изчислени съгласно законния лихвен процент, считано от датата на обявяване на неплатежоспособността или, при условията на евентуалност, във всеки друг размер, който Първоинстанционният съд определи по справедливост.
—
да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски и хонорари по настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Дружеството ищец — един от основните италиански производители на цветни телевизори, е обявено за неплатежоспособно и за него е започнато оздравително производство в резултат на значителния внос на европейския пазар на цветни телевизори, произведени от турски предприятия, които били продавани на цени, които имат характеристиките на продажба на дъмпинг.
Това обстоятелство било причинено пряко на територията на Общността от нарушаването от република Турция на Споразумението за асоцииране с Европейската Общност от 1963 г. и на последващите норми, които го допълват, тъй като турското правителство е въвело нормативна уредба, насочена към заобикаляне на задълженията, предвиден в Споразумението за асоцииране с Общността, що се отнася по-специално до определянето на турския произход на внесените в Общността цветни телевизори, като Комисията е знаела за това заобикаляна поне от 1993 г.
Formenti Seleco SpA смята по-специално, че отговорността на Комисията може да бъде ангажирана поради следните причини, които могат да обосноват нейната извъндоговорна отговорност и следователно задължението ѝ за обезщетение за вреди:
1)
нарушение на задълженията, които са ѝ възложени със Споразумението за асоцииране и със свързания с него допълнителен протокол, тъй както по време на преходния период на изграждане на митническия съюз на Общността с Република Турция, т.е. от 1994 г., и на още по-голямо основание на етапа на вече изграден митнически съюз, макар да е знаела за неспазването на споразуменията от страна на Република Турция, Комисията не е осъществила контрол върху правилното прилагане на съответната митническа уредба.
2)
нарушение на член 211 от Договора за ЕО и на принципа на добра администрация, тъй като доколкото Споразумението за асоцииране и допълнителният протокол са част от общностното право, Комисията е длъжна да следи за спазването и на техните разпоредби и да гарантира добра администрация.
3)
нарушение на принципа за защитата на оправданите правни очаквания, поради това, че с посоченото по-горе поведение Комисията е засегнала очакванията на всеки отделен търговски оператор на Общността и по-специално на ищеца за правилно функциониране на митническия съюз с Турция, очакване, което е трябвало да бъде гарантирано посредством контрол и проверки, които Комисията е пропуснала да извърши.
4)
нарушение и/или неправилно прилагане на антидъмпинговите правила, тъй като Комисията, макар от 1993 г. да е била запозната с грубите нередности, допуснати от турските износители, не е предприела защитни мерки срещу тях, като не е положила обичайно присъщата за администрацията грижа и внимание.
|
bg | caselaw | EU |
4.2.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/7
Решение на Съда (трети състав) от 1 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Eva-Maria Painer/Standard VerlagsGmbH, Axel Springer AG, Süddeutsche Zeitung GmbH, Spiegel-Verlag Rudolf Augstein GmbH & Co KG, Verlag M. DuMont Schauberg Expedition der Kölnischen Zeitung GmbH & Co KG
(Дело C-145/10) (1)
(Съдебна компетентност по граждански дела - Регламент (ЕО) No 44/2001 - Член 6, точка 1 - Множество ответници - Директива 93/98/ЕИО - Член 6 - Закрила на фотографии - Директива 2001/29/ЕО - Член 2 - Възпроизвеждане - Използване на портретна снимка като модел за изготвянето на фоторобот - Член 5, параграф 3, буква г) - Изключения и ограничения относно цитатите - Член 5, параграф 3, буква д) - Изключения и ограничения за целите на обществената сигурност - Член 5, параграф 5)
2012/C 32/11
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Handelsgericht Wien
Страни в главното производство
Ищец: Eva-Maria Painer
Ответниици: Standard VerlagsGmbH, Axel Springer AG, Süddeutsche Zeitung GmbH, Spiegel-Verlag Rudolf Augstein GmbH & Co KG, Verlag M. DuMont Schauberg Expedition der Kölnischen Zeitung GmbH & Co KG
Предмет
Преюдициално запитване — Handelsgericht Wien — Тълкуване на член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), на член 1, параграф 1, член 5, параграф 3, букви г) и д), както и на член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) — Публикуване на фотографии в няколко периодични издания без разрешение на автора и без правилно цитиране — Компетентност на една юрисдикция да се произнесе по множество искове, които са предявени срещу различни ответници за едно и също нарушение на авторското право и които са на основание на по същество идентични правни норми от правото на две държави членки — Нарушение на авторското право, обосновано с цели за защита на обществената сигурност
Диспозитив
1.
Член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, според който само фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните държави членки национални правни основания, не е пречка за прилагането на тази разпоредба. Националната юрисдикция, с оглед на всички обстоятелства по преписката, следва да прецени дали съществува риск от противоречащи си съдебни решения, ако исковете се разглеждат в отделни производства.
2.
Член 6 от Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права трябва да се тълкува в смисъл, че по силата на тази разпоредба портретна снимка може да бъде закриляна от авторското право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че тя е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография. След като се установи, че разглежданата портретна снимка има качеството на произведение, закрилата ѝ не е по-слаба от закрилата, от която се ползва всяко друго произведение, включително фотографско произведение.
3.
Член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество във връзка с член 5, параграф 5 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че дадена медия — каквато е издател на периодичен печат — не може да използва по своя инициатива закриляно от авторското право произведение, като се позовава на цел, свързана с обществената сигурност. Не може да се изключи обаче възможността тази медия да допринесе именно за постигането на такава цел, като публикува фотография на издирвано лице. Необходимо е тази инициатива, от една страна, да се вписва в контекста на взето от компетентните национални органи решение или на провеждана от тях операция, която има за цел да гарантира обществената сигурност, и от друга страна, тази инициатива да бъде предприета в съгласие и в координация с посочените органи, за да се избегне рискът от противоречие с взетите от тях мерки, без да е необходимо обаче конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията за целите на дадено разследване.
4.
Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 във връзка с член 5, параграф 5 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, според който фактът, че статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторското право литературно произведение, не представлява пречка за прилагането на тази разпоредба.
5.
Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 във връзка с член 5, параграф 5 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането му зависи от изпълнението на задължението да бъде посочен източникът, включително името на автора или на изпълнителя, на цитираното произведение или друг закрилян обект. Ако обаче в приложение на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 това име не е посочено, споменатото задължение трябва да се счита за изпълнено, ако е посочен само източникът.
(1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
8.9.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 273/4
Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Koblenz (Германия) на 7 юни 2012 г. — Deutsche Lufthansa AG/Flughafen Frankfurt-Hahn GmbH
(Дело C-284/12)
2012/C 273/05
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberlandesgericht Koblenz
Страни в главното производство
Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG
Ответник: Flughafen Frankfurt-Hahn GmbH
Преюдициални въпроси
1.
Следва ли неоспореното решение на Комисията за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 3, второ изречение ДФЕС, да има за резултат дадена национална юрисдикция, сезирана с искане за възстановяване на извършените плащания и преустановяване на всякакво плащане, да е обвързана от становището на Комисията, изразено в решението за започване, по отношение на въпроса дали спорната мярка може да се квалифицира като помощ?
2.
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Може ли, когато публично предприятие по смисъла на член 2, буква б), подточка i) от Директива 2006/111/ЕО (1) експлоатира летище, мерките, приети от това предприятие, да се квалифицират предвид правната уредба за държавните помощи като селективни мерки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС единствено поради факта че от тях се ползват само предприятията — въздушни превозвачи, които използват летището?
3.
При отрицателен отговор на втория въпрос:
а)
Трябва ли критерият за селективност да се счита за неизпълнен, когато публичното предприятие, което е летищният оператор, поставя по прозрачен начин същите условия на всички самолетни компании, които решат да използват летището?
б)
Важи ли същото, когато летищният оператор е избрал определен търговски модел (в настоящия случай сътрудничество с нискотарифни самолетни компании) и когато условията за използване, приложени към тази клиентела, не са атрактивни за всички самолетни компании?
в)
Трябва ли дадена мярка във всеки случай да се счита за селективна, когато съществена част от пътниковия поток на летището в продължение на години се пада на една самолетна компания?
(1) Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (ОВ L 318, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 66).
|
bg | caselaw | EU |
18.4.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 90/17
Жалба, подадена на 17 февруари 2009 г. от Nuova Agricast Srl и Cofra Srl срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 2 декември 2008 г. по дела T-362/05 и T-363/05, Nuova Agricast Srl и Cofra Srl/Комисия
(Дело C-67/09 P)
2009/C 90/28
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Nuova Agricast Srl, Cofra Srl (представител: M. A. Calabrese, avvocato)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания
Жалбоподателите молят Съда:
Основно искане
—
да отмени обжалваното съдебно решение в частта, където се постановява, че писмото на Комисията от 29 май 2000 г. не съдържа неистина, и следователно да се отхвърли насрещният иск на Комисията по същество;
—
при произнасянето по въпросите, съдържащи се в организационните мерки от 2 март 2006 г., да установи и обяви, че като е възприела поведението, посочено в първоинстанционните жалби, Комисията тежко и явно е нарушила общностното право и е причинила имуществена вреда на жалбоподателите;
—
да върне делото пред Първоинстанционния съд, за да се произнесе той по въпросите, които не са обхванати от организационните мерки от 2 март 2006 г.;
—
и, що се отнася до съдебните разноски:
i)
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски пред двете инстанции,
ii)
или да не се произнася по съдебните разноски;
или, в случай че Съдът не счете, че делото може да се реши по същество:
Евентуално искане
—
да отмени обжалваното съдебно решение в частта, където се постановява, че писмото на Комисията от 29 май 2000 г. не съдържа неистина, и следователно да се отхвърли насрещният иск на Комисията по същество;
—
да върне делото пред Първоинстанционния съд;
—
и да не се произнася по съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
ПЪРВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: грешка при прилагане на правото, доколкото е преценено, че Комисията може да разреши схема, противоречаща на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на недопускане на дискриминация между предприятията, участващи в една и съща схема за помощи; следователно нарушение на член 87 ЕО и на общностната съдебна практика, която приема, че предвидената от член 88 ЕО процедура никога не може да представлява инструмент за заобикаляне или нарушаване на разпоредбите и принципите на общностното право, и която установява, че Комисията не може да разрешава схеми, нарушаващи други разпоредби или принципи на общностното право.
Жалбоподателите поддържат, че в точка 81 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд тълкува цялата разрешена с решението от 1997 г. схема за помощи по начин, който прави неговото тълкуване несъвместимо с принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на недопускане на дискриминация, тъй като тълкуваната по този начин схема, макар и да е предоставяла на предприятията, подали за първи път заявление в рамките на второто обявление през 1999 г., точни гаранции относно обстоятелството, че те също при необходимост биха могли да преформулират тези заявления в рамките на следващо обявление, е направила това преформулиране логически невъзможно, защото след 31 декември 1999 г. това обявление никога не би могла да бъде направено, дори да се ограничи единствено до преформулираните заявления. От това жалбоподателите правят извод, че — ако се тълкува по този начин — схемата нарушавала не само принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, но и принципа на недопускане на дискриминация, тъй като не позволявала единствено на предприятията, взели участие за първи път във второто обявление през 1999 г., това, което, напротив, било позволено на всички предприятия, взели участие в предходните тръжни процедури.
ВТОРО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: грешка при прилагане на правото, доколкото е пропуснато да се провери дали даденото тълкуване на решението за разрешение от 1997 г. би могло да бъде заменено с друго тълкуване, което съответства на посочените по-горе правни принципи. Следователно е налице нарушение на съдебната практика, която възлага на съда задължението за този контрол и за това заместване.
Жалбоподателите поддържат, че като тълкува по общ и абстрактен начин така разрешената с решението от 1997 г. схема, Първоинстанционният съд е пропуснал да провери дали даденото от него тълкуване на решението за разрешение от 1997 г. е можело да се замени с друго, съответстващо на посочените по-горе правни принципи, и поради това е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е нарушил съдебната практика, според която ако текст от вторичното общностно право допуска повече от едно тълкуване, предпочитание следва да се отдаде на тълкуването, което прави разпоредбата съвместима с Договора за ЕО, вместо на тълкуването, водещо до констатиране на нейната несъвместимост с Договора.
ТРЕТО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: жалбоподателите считат, че доколкото (в точки 50 и 51) изключва наличието на неистина в писмото от 29 май 2000 г., обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при тълкуването на това писмо, както и от изопачаване на фактите, и че трябва да бъде отменено. Жалбоподателите считат и че следва да бъде отхвърлен по същество насрещният иск, предявен от Комисията и насочен към това от текста на жалбите да се заличи отправеното от жалбоподателите обвинение към Комисията, че е допуснала идеологически мотивирана неистина при съставянето на писмото от 29 май 2000 г. по начин, който да създаде впечатлението, че италианските власти са били тези, които дори не са споменали при срещата от 16 май 2000 г. съществуването на предприятия, спадащи към категорията предприятия, взели участие в третото обявление.
|
bg | caselaw | EU |
26.1.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 22/13
Решение на Съда (втори състав) от 6 декември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Ferriere Nord SpA
(Дело C-516/06 P) (1)
(Обжалване - Конкуренция - Решение на Комисията - Глоба - Изпълнение - Регламент (ЕИО) No 2988/74 - Погасителна давност - Увреждащ акт - Недопустимост)
(2008/C 22/24)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci и F. Amato)
Друга страна в производството: Ferriere Nord SpA (представители: W. Viscardini и G. Donà, avvocati)
Предмет
Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 27 септември 2006 г. по дело Ferriere Nord/Комисия (T-153/04), с което Първоинстанционният съд отменя решенията на Комисията, съобщени с писмо от 5 февруари 2004 г. и с факс от 13 април 2004 г., отнасящи се до неизплатената част от глобата, наложена на Ferriere Nord SpA с Решение 89/515/ЕИО на Комисията от 2 август 1989 г. относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/31.553 — Стоманени електрозаварени мрежи)
Диспозитив
1)
Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 г. по дело Ferriere Nord /Комисия (T-153/04).
2)
Обявява за недопустима жалбата за отмяна, подадена от Ferriere Nord SpA срещу решенията на Комисията, съобщени с писмо от 5 февруари 2004 г. и с факс от 13 април 2004 г., отнасящи се до неизплатената част от глобата, наложена на Ferriere Nord SpA с Решение 89/515/ЕИО на Комисията от 2 август 1989 г. относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/31.553 — Стоманени електрозаварени мрежи).
3)
Осъжда Ferriere Nord SpA да заплати съдебните разноски, свързани с двете производства.
(1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.
|
bg | caselaw | EU |
12.1.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 7/15
Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 17 октомври 2014 г. — AAS Gjensidige Baltic, действащо чрез AAS Gjensidige Baltic Lietuvos filialas/UAB DK PZU Lietuva
(Дело C-475/14)
(2015/C 007/20)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Lietuvos Aukščiausiasis Teismas
Страни в главното производство
Касатор: AAS Gjensidige Baltic, действащо чрез AAS Gjensidige Baltic Lietuvos filialas
Ответник по касационната жалба: UAB DK PZU Lietuva
Преюдициални въпроси
1)
Установява ли член 14, буква б) oт Директива 2009/103/EО (1) стълкновително правило, което ratione personae би трябвало да се приложи не само спрямо увредените лица от пътнотранспортни произшествия, но също и спрямо застрахователите на превозното средство, отговорно за причинените по време на произшествието вреди, с оглед на определянето на приложимото право към отношенията между тях, и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в Регламентите „Рим I“ (2) и „Рим II“ (3)[?]
2)
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, важно е да се установи дали правоотношенията между застрахователите по настоящото дело попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“. Ако правоотношенията между застрахователите попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“, въпросът, който е от значение, е дали тези отношения са от категорията на застрахователните договори (правоотношения) и приложимото към тях право би трябвало да се определи в съответствие с член 7 oт Регламента „Рим I“.
3)
Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случая на иск за възстановяване на част платеното обезщетение правоотношенията между застрахователите на съставни превозни средства попадат в обхвата понятието „извъндоговорни задължения“ по смисъла на Регламента „Рим II“ и дали тези отношения следва да се разглеждат като правоотношения, които са резултат от пътнотранспортно произшествие (деликт) при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламента „Рим II“. В случай като този по настоящото дело, трябва ли застрахователите на съставни превозни средства да се третират като няколко длъжници на основание едно и също отношение по смисъла на член 20 oт Регламента „Рим II“, и трябва ли приложимото право спрямо отношенията между тях да се определи в съответствие с това правило [?]“.
(1) Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (OВ 2009 L 263, стp. 11).
(2) Регламент (ЕО) No 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OВ L 177, стp. 6).
(3) Регламент (ЕО) No 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (OВ L 199, стp. 40).
|
bg | caselaw | EU |
26.5.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 151/2
Решение на Съда (втори състав) от 29 март 2012 г. — Европейска комисия/Република Естония, Република Литва, Словашката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
(Дело C-505/09 P) (1)
(Обжалване - Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Национален план за разпределение на квоти за емисии за Република Естония за периода 2008—2012 г. - Съответни области на компетентност на Комисията и на държавите членки - Член 9, параграфи 1 и 3, и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 - Равно третиране - Принцип на добра администрация)
2012/C 151/03
Език на производството: естонски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Kružíková, E. Randvere и E. White)
Встъпила страна, подпомагаща Комисията: Кралство Дания (представител: C. Vang)
Други страни в производството: Република Естония (представители: L. Uibo и M. Linntam), Република Литва, Словашката република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Встъпили странаи, подпомагащи Република Естония: Чешка република (представител: M. Smolek), Република Латвия (представители: K. Drēviņa и M. I. Kalniņš)
Предмет
Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд [понастоящем „Общият съд“] (седми състав) от 23 септември 2009 година, Естония/Комисия (T-263/07), с което той е отменил решение на Комисията от 4 май 2007 година за националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, съобщен от Република Естония за периода от 2008—2012 г. съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78) — Грешка при прилагане на правото при оценката на допустимостта на жалбата за отмяна — Неправилно тълкуване на член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО и на общия принцип за равно третиране — Неправилно тълкуване на значението и обхвата на принципа на добра администрация — Неправилно квалифициране на разпоредбите на обжалваното решение като неотделими, което води до пълна, а не частична отмяна на това решение
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
3.
Чешката република, Кралство Дания и Република Латвия понасят направените от тях съдебни разноски.
(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
23.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 65/18
Преюдициално запитване от Landgericht Münster (Германия), постъпило на 12 ноември 2014 г. — Klausner Holz Niedersachsen GmbH/Провинция Северен Рейн Вестфалия
(Дело C-505/14)
(2015/C 065/26)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Münster
Страни в главното производство
Жалбоподател: Klausner Holz Niedersachsen GmbH
Ответник: Провинция Северен Рейн Вестфалия
Преюдициален въпрос
Изисква ли европейското право, и по-специално членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС (респ. членове 87 ЕО и 88 ЕО) и принципът на ефективност, в граждански спор относно изпълнението на гражданскоправен договор, с който се предоставя държавна помощ, да не бъде зачетено постановено по същото дело влязло в сила гражданскоправно установително съдебно решение, с което се потвърждава, че договорът остава в сила, без да се вземе под внимание правото в областта на държавните помощи, когато съгласно националното законодателство няма друга възможност да се избегне изпълнението на договора?
|
bg | caselaw | EU |
10.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 395/40
Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Giorgis/СХВП — Comigel (Форма на две опаковани чаши)
(Дело T-474/12) (1)
((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Триизмерна марка на Общността - Форма на две опаковани чаши - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 207/2009))
(2014/C 395/48)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Giorgio Giorgis (Милано, Италия) (представители: I. Prado и A. Tornato, avocats)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: I. Harrington)
Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Comigel SAS (Сен-Жулиен-ле-Мес, Франция) (представители: S. Guerlain, J. Armengaud и C. Mateu, avocats)
Предмет
Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 26 юли 2012 г. (преписка R 1301/2011-1) относно производство за обявяване на недействителност между Comigel SAS и г-н Giorgio Giorgis.
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда г-н Giorgio Giorgis да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 9, 12.1.2013 г.
|
bg | caselaw | EU |
10.11.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 343/17
Жалба, подадена на 28 август 2012 г. — Borrajo Canelo и др./СХВП — Technoazúcar (PALMA MULATA)
(Дело T-381/12)
2012/C 343/29
Език на жалбата: испански
Страни
Жалбоподатели: Ana Borrajo Canelo (Мадрид, Испания), Carlos Borrajo Canelo (Мадрид), Luis Borrajo Canelo (Мадрид) (представител: A. Gómez López, abogado)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Technoazúcar (Хавана, Куба)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да уважи жалбата и да обяви за несъвместимо с Регламент (ЕО) No 40/1994 на Съвета относно марката на Общността (понастоящем Регламент (ЕО) No 207/2009) решението от 21 май 2012 г. на втори апелативен състав по преписка R 2265/2010-2, с което се отхвърля жалбата на страните, искащи отмяна, срещу решението на отдела по отмяна от 24 септември 2010 г., с което се отхвърля искането за отмяна на марката на Общността No 4 602 454„PALMA MULATA“ от клас 33, за разграничаване на „ром“;
да осъди ответника и съответно встъпилата в негова подкрепа страна да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: Словна марка „PALMA MULATA“ за продукти от клас 33 — Марка на Общността, регистрирана под No 4 602 454
Притежател на марката на Общността: Technoazúcar
Страна, която иска отмяна на марката на Общността: Жалбоподателят
Решение на отдела по отмяна: Отхвърля искането за отмяна
Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата
Изложени правни основания: Нарушение на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009
|
bg | caselaw | EU |
19.11.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 340/31
Жалба, подадена на 27 септември 2011 г. — Paul Hartmann AG/СХВП — Protecsom (DIGNITUDE)
(Дело T-504/11)
2011/C 340/60
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: Paul Hartmann AG (Heidenheim an der Brenz, Германия) (представител: N. Aicher, адвокат)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Protecsom SAS (Valognes, Франция)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска Общият съд:
—
да отмени Решение на четвърти апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 28 юли 2011 г. по преписка R 1197/2010-4 и
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав.
Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „DIGNITUDE“ за стоки от класове 5, 24 и 25 — заявка за регистрация като марка на Общността No 7506025.
Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят.
Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: заявка за регистрация като марка на Общността No 7436603 на словна марка „Dignity“ за стоки от клас 5; заявка за регистрация като марка в Германия No 302008076849.5/05 на словна марка „Dignity“ за стоки от класове 5 и 10.
Решение на отдела по споровете: частично отхвърля възражението.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав приел неправилно, че съществува вероятност от объркване по отношение по-конкретно на сходството между стоките.
|
bg | caselaw | EU |
14.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 419/51
Жалба, подадена на 16 септември 2016 г. от HD срещу решението, постановено на 21 юли 2016 г. от Съда на публичната служба по дело F-136/15, HD/Парламент
(Дело T-652/16 P)
(2016/C 419/68)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: HD (Ах, Германия) (представител: C. Bernard-Glanz, адвокат)
Друга страна в производството: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви настоящата жалба за допустима,
—
да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 21 юли 2016 г., HD/Парламент (F-136/15),
—
да уважи направеното от него в първоинстанционното производство искане за отмяна,
—
да осъди Парламента да заплати разноските по производствата пред двете инстанции.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си.
1.
Първо основание — изопачаване на фактите и доказателствата, явна грешка в преценката и неспазване на Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).
2.
Второ основание — липса на мотиви в обжалваното съдебно решение.
|
bg | caselaw | EU |
11.6.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 173/3
Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgericht (Германия) на 25 февруари 2011 г. — Alfred Strigl/Deutsches Patent- und Markenamt
(Дело C-90/11)
2011/C 173/05
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundespatentgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: Alfred Strigl
Ответник: Deutsches Patent- und Markenamt
Преюдициални въпроси
Следва ли основанието за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или буква в) от Директива 2008/95/ЕО (1) да се прилага и по отношение на словен знак, който представлява сбор от описателно словосъчетание и неописателен буквен низ, когато потребителите биха възприели буквения низ като съкращение от описателните думи, тъй като се състои от първите букви на тези думи, и поради това цялата марка може да се разбира като съчетание от взаимно обясняващи се описателни означения, съответно съкращения?
(1) Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25).
|
bg | caselaw | EU |
25.2.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 58/4
Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. от Република Финландия срещу Решение на Общия съд (трети състав) от 9 септември 2011 г. по дело T-29/08, Liga para Protecção da Natureza (LPN)/Европейска комисия
(Дело C-605/11 P)
2012/C 58/04
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Република Финландия (представители: J. Heliskoski и M. Pere)
Други страни в производството: Liga para Protecção da Natureza (LPN), Европейската комисия, Кралство Дания, Кралство Швеция
Жалбоподателят иска от Съда
—
да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд е отхвърлил жалбата на LPN (точка 1 от диспозитива);
—
да отмени оспорваното решение на Комисията и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.
Правни основания и основни доводи
Според жалбоподателя с Решението по дело T-29/08, Liga para Protecção da Natureza (LPN)/Комисия Общият съд нарушава член 58 от Статута на Съда, тъй като не отменя оспорваното решение на Комисията от 22 ноември 2007 г., доколкото то се отнася до документи и части от документи, до които с решение на Комисията от 24 октомври 2004 г. е отказан достъп на LPN.
1.
Жалбоподателят твърди, че Общият съд допуска грешка в прилагането на правото, тъй като тълкува член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1) (наричан „Регламентът за прозрачността“) в смисъл, че всички документи, съдържащи се в преписката по висящо производство относно неизпълнение на задължения от държава членка, като категория документи, са защитени по такъв начин, че съответният орган може да откаже достъп до всички документи въз основа на генералната презумпция, че чрез разпространението на такива документи a priori се засяга защитата на целите на предприетите действия по разследване.
2.
Според жалбоподателят в рамките на преценката дали Комисията е взела предвид по-висш обществен интерес преди да отхвърли молбата за достъп до документите, Общият съд тълкува погрешно член 4, параграф 2, in fine, както и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1367/2006 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността. Жалбоподателят твърди, че Общият съд тълкува погрешно тези разпоредби, тъй като не проверява надлежно обстоятелството дали Комисията в съответствие със същите разпоредби претегля интересите, закриляни съгласно член 4, параграф 2, трето тире от Регламента и евентуално по-висшия обществен интерес от разпространението на документите.
(1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ. L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
(2) Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ. L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г. глава 15, том 17, стр. 126).
|
bg | caselaw | EU |
15.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 45/46
Жалба, подадена на 4 октомври 2013 г. — ZZ и др./ЕСВД
(Дело F-100/13)
2014/C 45/85
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: ZZ и др. (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, lawyers)
Ответник: Европейска служба за външна дейност
Предмет и описание на спора
Отмяна на решението на ЕСВД да спре да отпуска, считано от 1 януари 2014 г., надбавката за условия на живот на длъжностните лица, работещи в Аржентина, Чили, Китай (Хонконг), Япония, Малайзия, Сингапур и Тайван
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени Решение MDR/C6/(2012) на ЕСВД от 19 декември 2012 г., с което органът по назначаването премахва надбавката за условия на живот за длъжностните лица, работещи в делегациите и службите на ЕС в Аржентина, Китай (Хонконг), Чили, Япония, Малайзия, Сингапур и Тайван,
—
вследствие на това да се разпореди изплащане на надбавки за условия на живот от 15 %, считано от 1 януари 2014 г.,
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
19.6.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 195/14
Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 27 март 2017 г. — SIA „E LATS“
(Дело C-154/17)
(2017/C 195/18)
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākā tiesa
Страни в главното производство
Жалбоподател: SIA „E LATS“
Ответник: Valsts ieņēmumu dienests
Преюдициални въпроси
1)
Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки, втора употреба, придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?
2)
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?
(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г.1 глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, ОВ L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31.
|
bg | caselaw | EU |
3.7.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 213/32
Жалба, подадена на 20 април 2017 г. — Португалия/Комисия
(Дело T-233/17)
(2017/C 213/44)
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, P. Estêvão и J. Saraiva de Almeida)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Решение за изпълнение на Комисията C(2017) 766 от 14 януари 2017 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, в която изключва от финансиране декларираните от Португалия разходи по „POSEI — Специфичен режим на снабдяване“ (1 288 044,79 EUR) и „преки плащания за финансовата 2010 г.“ (830 326,12 EUR),
—
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.
1.
Първото основание е изведено от нарушение на разпоредбата на член 11 от Регламент (ЕО) No 885/2005 на Комисията от 10 юни 2005 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) No 2400/96 относно вписването на някои означения в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ (Olive de Nice) — (ЗНП) (ОВ L 148, 2005 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 64, стр. 43), що се отнася до съществените изисквания за официално съобщаване, предвидени в тази разпоредба.
2.
Второто основание е изведено от нарушение на разпоредбата на член 8 от Регламент (ЕО) No 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) No 1290/2005, (EО) No 247/2006, (EО) No 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1782/2003 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 16).
3.
Третото основание е изведено от нарушение на разпоредбата на член 23 от Регламент (ЕО) No 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 година за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (ОВ L 42, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 69, стр. 202).
|
bg | caselaw | EU |
20.10.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 372/20
Жалба, подадена на 7 август 2014 г. — Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия
(Дело T-586/14)
2014/C 372/25
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd (Anhui, Китайска народна република) (представители: Y. Melin и V. Akritidis, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година (1) за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република, доколкото е приложим спрямо Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd; и
—
да осъди Комисията и страната, на която евентуално бъде разрешено да встъпи в подкрепа на Комисията в хода на производството, да понесат разноските в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири правни основания.
1.
Първото правно основание е твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите и правото, като е счела, че производствените разходи и финансовото положение на жалбоподателя са предмет на значително изкривяване, приложено от предишната непазарна икономическа система, в нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, трето тире.
2.
Второто правно основание е твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и не е изложила последователни доказателства, когато е приспаднала от износната цена на жалбоподателя комисиона за търговския посредник, равна на надбавката, начислена на жалбоподателя от свързана компания в Хонг Конг, без да е привела надлежно доказателство, че тази свързана компания наистина е действала като посредник срещу комисиона, в нарушение на член 2, параграф 10, (i) oт основния регламент.
3.
Третото правно основание е твърдението, че Комисията не е изчислила износната цена на жалбоподателя въз основа на действително платената или платима цена за продукта, когато се продава на ЕС, нито тя се основава на цената, на която износният продукт е препродаден за първи път на независим купувач в ЕС, в нарушение на член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент.
4.
Четвърто правно основание е твърдението, че Комисията не е оповестила съществени факти и доказателства, което да даде възможност да се разбере как е изчислила дъмпинговия марж и маржа на вредата, в нарушение на член 20 от основния регламент и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(1) • Регламент за изпълнение (ЕС) No 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република (OВ L 142, стp.1)
|
bg | caselaw | EU |
18.1.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/12
Решение на Съда (втори състав) от 11 ноември 2015 г. (преюдициално запитване от Landgericht Münster — Германия) — Klausner Holz Niedersachsen GmbH/Land Nordrhein-Westfalen
(Дело C-505/14) (1)
((Преюдициално запитване - Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС - Държавни помощи - Помощ, отпусната в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС - Решение на юрисдикция на държава членка, установяващо действителността на договора, с който се предоставя тази помощ - Сила на пресъдено нещо - Съответстващо тълкуване - Принцип на ефективност))
(2016/C 016/14)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Münster
Страни в главното производство
Ищец: Klausner Holz Niedersachsen GmbH
Ответник: Land Nordrhein-Westfalen
Диспозитив
При обстоятелства като разглежданите в главното производство правото на Съюза не допуска прилагането на разпоредба от националното право, в която е закрепен принципът за силата на пресъдено нещо, да попречи на националния съд — когато е установил, че договорите, предмет на разглеждания от него спор, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС — да приложи всички правни последици от това нарушение поради наличието на влязло в сила национално съдебно решение, в което, без да се разглежда въпросът дали тези договори представляват държавна помощ, се приема, че те запазват действието си.
(1) ОВ C 65, 23.2.2015 г.
|
bg | caselaw | EU |
27.2.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 51/47
Жалба, подадена на 11 януари 2010 г. — Sviluppo Globale/Комисия
(Дело T-6/10)
2010/C 51/85
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Sviluppo Globale GEIE (Рим, Италия) (представители: F. Sciaudone, avvocato, R. Sciaudone, avvocato, A. Neri, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на ищеца
—
да се отменят решенията от 10 ноември 2009 г. и от 26 ноември 2009 г.,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочен, от една страна, срещу Решението на Комисията от 10 ноември 2009 г., с което тя отхвърля офертата на консорциум ITAK (на когото жалбоподателят е член и е натоварен да осъществява всички управленски и административни дейности в полза на консорциума) в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка EUROPEAID/127843/D/SER/KOS, с предмет предоставянето на поддържащи услуги на митническата и данъчна администрация на Косово и, от друга страна, срещу Решението на Комисията от 26 ноември 2009 г. относно искането за достъп до документите на въпросната процедура, отправено от посочения консорциум ITAK.
В подкрепа на искането за отмяна на Решението от 10 ноември 2009 г. жалбоподателят изтъква:
—
нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Комисията не е предоставила информация за характеристиките и предимствата на избраната оферта,
—
нарушение на задълженията, възложени на Комисията по силата на точка 2.4.15 от „Практическото ръководство за договорни процедури в рамките на външни дейности“ на Европейската общност, както и на задължението за полагане на необходимата грижа при осъществяването на административна дейност. В това отношение се посочва, че ответникът всъщност не е отговорил на оплакванията, отправени при условията, предвидени в точка 2.4.15 от Практическото ръководство,
—
явна грешка в преценката на качествата на представената от консорциума ITAK техническа оферта, доколкото комисията за оценка е оценил като недостатъчна и неподходяща оферта, представена от три администрации (данъчни и митнически) на три държави членки на Европейския съюз,
—
явна грешка в преценката на качествата на одобрената техническа оферта. В това отношение се посочва, че комисията за оценка е оценила изключително високо офертата на консорциум от компютърни експерти с ръководител, който в миналото е получавал посредствени оценки от самата Комисия.
В подкрепа на искането за отмяна на Решението от 26 ноември 2009 г. жалбоподателят изтъква:
—
нарушение на член 7 от Регламент No 1049/2001 (1), тъй като Комисията не е разгледала по най-бързия начин искането за достъп, не е изпратила никакво уведомление за получаване и е счела, че просто може да пренебрегне искането,
—
нарушение на член 8 от регламент No 1049/2001, тъй като Комисията не е разгледала по най-бързия начин подаденото от консорциума ITAK потвърдително заявление, не е изпратила, и в този случай, никакво уведомление за получаване и накрая е счела, че може да отговори на искането след изтичането на предвидения за предоставянето на отговора срок,
—
нарушение на общи принципи относно достъпа до документи, така както са установени от Регламент No 1049/2001 и от самата съдебна практика. Комисията стигала до там, че не предоставяла дори информация, която преди това е била предоставяна на жалбоподателя,
—
на последно място жалбоподателят изтъква нарушаването от ответника на член 4, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент No 1049/2001.
(1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007, глава 1, том 3,стр. 76).
|
bg | caselaw | EU |
7.2.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/46
Жалба, подадена на 1 декември 2008 г. — Agatha Ruiz de la Prada de Sentmenat/СХВП — Mary Quant Cosmetics Japan (AGATHA RUIZ DE LA PRADA)
(Дело T-523/08)
(2009/C 32/88)
Език на жалбата: испански
Страни
Жалбоподател: Agatha Ruiz de la Prada de Sentmenat (Мадрид, Испания) (представител: R. Bercovitz Álvarez, abogado)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Mary Quant Cosmetics Japan Ltd (Токио, Япония)
Искания на жалбоподателя
—
Да се отменят точки 1 и 3 от обжалваното решение и да се заместят с друго решение, в което се допуска регистрацията на марка на Общността No 3.291.234 за всички заявени стоки от клас 3 от номенклатурата (включително „сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметични продукти, лосиони за коса“), да се осъди MARY QUANT Cosmectics Japan Ltd да заплати разноските в производството по възражение, и
—
да се осъди ответникът и всички встъпили страни да заплатят разноските по настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят
Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, представляваща розово цвете с жълто в центъра на светлозелен фон и надпис AGATHA RUIZ DE LA PRADA (заявка No 3.291.234) за стоки по-специално от класове 3, 5, 14 и 21.
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: MARY QUANT Cosmectics Japan Ltd
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Фигуративна марка, представляваща черно цвете с център в същия цвят, очертан с бяла окръжност: британски марки за стоки от класове 3 и 5 и марка на Общността за стоки от класове 3 и 21.
Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението.
Решение на апелативния състав: Уважава отчасти жалбата.
Изложени правни основания: Незаконосъобразно приложение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 относно марката на Общността.
|
bg | caselaw | EU |
21.9.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 311/51
Жалба, подадена на 9 юли 2015 г. от CJ срещу решението, постановено на 29 април 2015 г. от Съда на публичната служба по съединени дела F-159/12 и F-161/12, CJ/ECDC
(Дело T-370/15 P)
(2015/C 311/56)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: CJ (Agios Stefanos, Гърция) (представител: V. Kolias, адвокат)
Друга страна в производството: Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 29 април 2015 г. по съединени дела F-159/12 и F-161/12, CJ/ECDC, в частта, в която:
—
се отхвърля частично жалбата по дело F-159/12 и се осъжда жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски,
—
се отхвърля изцяло жалбата по дело F-161/12 и се осъжда жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на ECDC,
—
се осъжда жалбоподателят да заплати на Съда на публичната служба сума в размер на 2 000 EUR, отговаряща на част от разходите, които този съд е бил принуден да направи и които е било възможно да се избегнат,
—
вследствие на това, в случай че жалбата бъде обявена за основателна:
—
да отмени оспорваното решение от 24 февруари 2012 г.,
—
да осъди ECDC да заплати обезщетение в определен по справедливост размер от 80 000 EUR за неимуществените вреди, които жалбоподателят е претърпял и изтъкнал във връзка с първото искане в жалбата по дело F-161/12,
—
да осъди ECDC да заплати обезщетение в определен по справедливост размер от 56 800 EUR за неимуществените вреди, които жалбоподателят е претърпял и изтъкнал във връзка с предявените в хода на първоинстанционното производство искания за обезщетение,
—
да осъди ECDC да заплати всички разноски по първоинстанционното производство и производството по обжалване.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят излага седем основания в подкрепа на жалбата си.
1.
В рамките на първото основание се изтъква, че Съдът на публичната служба е нарушил принципа на състезателното начало, като е отхвърлил писмената реплика на жалбоподателя като недопустима, защото текстът ѝ и приложенията към нея не се отнасяли пряко до някои приложения към писмената защита на ECDC.
2.
В рамките на второто основание се твърди, че Съдът на публичната служба не се е произнесъл по предявените за първи път в хода на производството искания за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на някои изявления в писмената защита на ECDC.
3.
В рамките на третото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е нарушил член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, като е приел, че няма правомощие да се произнесе по достоверността на твърденията за лошо финансово ръководство на ECDC, доколкото те вече са били разгледани от OLAF.
4.
В рамките на четвъртото основание се изтъква, че Съдът на публичната служба е тълкувал неправилно:
—
член 47, буква б), подточка ii) във връзка с член 86 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз („УРДС“), като е приел, че жалбоподателят може да бъде просто уволнен поради неподчинение, без да бъде проведено дисциплинарно производство,
—
член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до периода от време, с който разполага жалбоподателят, за да изрази становището си преди да бъде уволнен,
—
член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е приел за доказани обвиненията, че жалбоподателят е извършил престъпление, при положение че не му е било повдигнато обвинение за такова престъпление пред наказателен съд, нито е бил осъден за него от такъв съд,
—
задължението на работодателя да полага дължимата грижа, като е приел, че ECDC не е бил длъжен да предоставя на жалбоподателя някои права за защита в хода на административното разследване съгласно приложение IX към Правилника за длъжностните лица.
5.
В рамките на петото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е тълкувал неправилно първото, петото и осмото основание на подадената до него жалба, както и направените искания.
6.
В рамките на шестото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е дал неправилна правна квалификация на някои факти.
7.
В рамките на седмото основание се твърди, че Съдът на публичната служба е изопачил някои доказателства.
|
bg | caselaw | EU |
4.7.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 153/16
Решение на Съда (седми състав) от 14 май 2009г. — Комисия на Европейските общности/Велико херцогство Люксембург
(Дело C-390/08) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Околна среда - Решение No 280/2004/ЕО - Прилагане на Протокола от Киото - Национални мерки с цел ограничаване и/или намаляване на емисиите на парникови газове - Непредоставяне на необходимата информация)
2009/C 153/32
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и J.-P. Keppenne)
Ответник: Велико херцогство Люксембург (представител: C. Schiltz)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава-членка — Непредоставяне в предвидения срок на необходимата информация съгласно член 3, параграф 2 от Решение No 280/2004/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (ОВ L 49, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 194), във връзка с членове 8, 9, 10 и 11 от Решение No 166/2005/ЕО от 10 февруари 2005 година за определяне правилата за прилагане на Решение No 280/2004/ЕО (ОВ L 55, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 146) — Информация относно националните прогнози за емисии на парникови газове и мерки с цел ограничаване и/или намаляване на тези емисии
Диспозитив
1)
Като не е изпратила до 15 март 2007 г. необходимата информация съгласно член 3, параграф 2 от Решение No 280/2004/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото, във връзка с членове 8—11 от Решение No 166/2005/ЕО от 10 февруари 2005 година за определяне правилата за прилагане на Решение No 280/2004/ЕО, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тези разпоредби.
2)
Осъжда Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 285, 8.11.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
2.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 34/26
Решение на Общия съд от 9 декември 2014 г. — Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия
(Дело T-92/10) (1)
((Конкуренция - Картели - Пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали - Решение, констатиращо нарушение на член 65 ВС, на основание Регламент (ЕО) No 1/2003 след изтичане на срока на Договора за ЕОВС - Фиксиране на цените и сроковете за плащане - Ограничаване или контрол върху производството или продажбите - Превишаване на власт - Право на защита - Едно-единствено продължено нарушение - Глоби - Определяне на началния размер - Смекчаващи обстоятелства - Продължителност на административното производство))
(2015/C 034/29)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Ferriera Valsabbia SpA (Одоло, Италия) и Valsabbia Investimenti SpA (Одоло) (представители: D. Fosselard, S. Amoruso и L. Vitolo, avocats)
Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално R. Sauer и B. Gencarelli, впоследствие R. Sauer и R. Striani, подпомагани от P. Manzini, avocat)
Предмет
Искане за отмяна на Решение C (2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно производство по член 65 ВС (дело COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), изменено с Решение C (2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г., доколкото с него се констатира, че жалбоподателите са нарушили член 65 ВС и същите се осъждат солидарно да заплатят глоба от 10,25 милиона евро, или, при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на тази глоба
Диспозитив
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Осъжда Ferriera Valsabbia SpA и Valsabbia Investimenti SpA да заплатят съдебните разноски.
(1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
16.1.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 14/19
Жалба, подадена на 24 юни 2016 г. от 100 % Capri Italia Srl срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 април 2016 г. по дело T-198/14 — 100 % Capri Italia/EUIPO — IN.PRO.DI (100 % Capri)
(Дело C-351/16 P)
(2017/C 014/24)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: 100 % Capri Italia Srl (представители: P. Pozzi, G. Ghisletti, F. Braga, avvocati)
Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Inghirami produzione distribuzione SpA (IN.PRO.DI)
С определение от 10 ноември 2016 г. Съдът (седми състав) отхвърли жалбата и разпореди 100 % Capri Italia Srl да понесе направените от него съдебни разноски.
|
bg | caselaw | EU |
19.11.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 340/8
Жалба, подадена на 31 август 2011 г. от Bavaria NV срещу решението, постановено от Общия съд (шести разширен състав) на 16 юни 2011 г. по дело T-235/07, Bavaria NV/Европейска комисия
(Дело C-445/11 P)
2011/C 340/14
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Bavaria NV (представители: O.W. Brouwer, P.W. Schepens и N. Al-Ani, advocaten)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отменят точки 202—212, 252—255, 288, 289, 292— 295, 306, 307 и 335 от Решение на Общия съд от 16 юни 2001 г.
—
да се върне делото на Общия съд или да се отмени (изцяло или частично) оспорваното решение (1);
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производствата пред Общия съд и пред Съда.
Правни основания и основни доводи
Първо
, според жалбоподателя Общият съд тълкува погрешно правото на Съюза, и по-специално член 101, параграф 1 ДФЕС, нарушава принципа на правна сигурност и излага противоречиви мотиви относно определянето на началната дата на нарушението. Срещата от 27 февруари 1996 г. не е част от нарушението и по никакъв начин не може да се приеме, че е част от поредица от срещи, преследващи определена нарушаваща правилата за конкуренцията цел. Доколкото приема, че със самото обстоятелство, че срещата от 27 февруари 1996 г. е наречена „Catherijne overleg“, се доказва, че тази среща има нарушаваща правилата за конкуренцията цел, Общият съд нарушава оспорваното решение и превишава пределите на правомощията си. Според жалбооподателя чрез използвания от Общия съд метод, с помощта на който се установява, че е налице поредица от срещи, преследващи определена нарушаваща правилата за конкуренцията цел, не може да се определи началната дата на нарушението. По-нататък Общият съд допуска грешка при мотивирането, доколкото установява, че една-единствена декларация от страна на InBev може да e достатъчна, за да се докаже наличието на нарушение.
Второ
, жалбоподателят изтъква, че Общият съд погрешно тълкува и прилага принципът на равнопоставеност (и излага недостатъчно мотиви във връзка с това), тъй като констатира, че оспорваното решение не можело да се сравнява с по-ранни решения в същата област, и по-специално с решение на Комисията по дело 2003/569 (2) — Interbrew и Alken-Maes. Освен това не са налице обективни основания за обосноваването на различното третиране на засегнатите предприятия в тези дела.
Трето
, според жалбоподателя Общият съд нарушава принципът на равнопоставеност, забраната за обратно действие на наказанията, както и принципите на законност и на пропорционалност, доколкото не намалява наложената на жалбоподателя глоба, тъй като (допуска, че) се прилага по-строга политика относно размера на глобите през 2005 г. в случай, в който Общият съд признава, че прилагането на тази политика е последица от прекомерната продължителност на административното производство, дължаща се изключително на бездействието на Комисията.
Четвърто
, Общият съд погрешно тълкува и прилага принципа на пропорционалност, доколкото приема, че Комисията изчислява размера на глобата въз основата на оборота на жалбоподателя, в който се включват съответните акцизи, като по този начин се надценява действителното въздействие на жалбоодателя върху конкуренцията, като в това отношение се определя прекалено висок начален размер на наложената глоба.
Пето
, жалбоподателят посочва, че Общият съд тълкува погрешно правото на защита и правото на добра администрация, тъй като изхожда от обстоятелството, че не е трябвало да бъде представян достъп на жалбоподателя до отговора на InBev по отношение на изложените в жалбата основания. Жалбоподателят изтъква, че е представил достатъчно данни във връзка с обстоятелството, че в този документ се съдържат оневиняващи доказателства.
(1) Решение C(2007) 1697 на Комисията от 18 април 2007 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (дело COMP/B-2/37.766 — Нидерландски пазар на бира).
(2) Решение 2003/569/ЕО на Комисията от 5 декември 2001 г. относно производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО (дело IV/37.614/F3 PO/Interbrew и Alken-Maes) (ОВ L 200, 2003 г., стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
9.11.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 325/34
Жалба, подадена на 14 август 2013 г. — CPME и др./Съвет
(Дело T-422/13)
2013/C 325/58
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Committee of Polyethylene Terephthalate (PET) Manufacturers in Europe (CPME) (Брюксел, Белгия); Artenius España, SL (El Prat del Llobregat, Испания); Cepsa Quimica, SA (Мадрид, Испания); Equipolymers Srl (Милано, Италия); Indorama Ventures Poland sp. z o.o. (Włocławek, Полша); Lotte Chemical UK Ltd (Newcastle upon Tyne, Обединено кралство); M&G Polimeri Italia SpA (Patrica, Италия); Novapet, SA (Zaragoza, Испания); Ottana Polimeri Srl (Ottana, Италия), UAB Indorama Polymers Europe (Klaipėda, Литва); UAB Neo Group (Rimkai, Литва); и UAB Orion Global pet (Klaipėda) (представители: L. Ruessmann, lawyer, и J. Beck, Solicitor)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
—
да обяви жалбата за допустима и основателна,
—
да отмени Решение за изпълнение на Съвета 2013/226/ЕС (1),
—
да осъди ответника да заплати обезщетение на жалбоподателите, и
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски по производството.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири правни основания.
1.
Първото правно основание е изведено от нарушение на член 20, параграфи 4 и 5 Регламент (ЕО) No 1225/2009 (2) (наричан по-нататък „Основния антидъмпингов регламент“) и нарушение на правото на защита на жалбоподателите, тъй като Съветът не е разкрил на жалбоподателите фактите и съображенията, довели до приемането на обжалваното решение, и не е предоставил разумен срок за становище.
2.
Второто правно основание е изведено от допуснати от Съвета явна грешка в преценката на фактите и нарушение на член 11, параграф 2 и член 21, параграф 1 от Основния антидъмпингов регламент при приемането на обжалваното решение, особено когато прави извода в съображения 17 и 23 от обжалваното решение, че няма вероятност съществената вреда да се повтори, ако се допусне изтичане на срока на действие на мерките, и че продължаването на антидъмпинговите мерки явно не е в интерес на ЕС.
3.
Третото правно основание е изведено от явно и сериозно нарушение от страна на Съвета на задълженията му за дължима грижа и за добра администрация, тъй като не е разкрил на жалбоподателите фактите и съображенията, довели до приемането на обжалваното решение.
4.
Четвъртото правно основание, повдигнато в подкрепа на претенцията за обезщетение, е изведено от незаконосъобразно действие на Съвета, който приемайки обжалваното решение, е причинил на жалбоподателите вреди, за които ЕС носи отговорност съгласно член 340, втора алинея ДФЕС.
(1) Решение за изпълнение на Съвета от 21 май 2013 година за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилентерефталат с произход от Индия, Тайван и Тайланд след преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1225/2009 и за прекратяване на процедурата по преразглеждане с оглед изтичане на срока по отношение на вноса на полиетилентерефталат с произход от Индонезия и Малайзия, доколкото с предложението се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилентерефталат с произход от Индия, Тайван и Тайланд (ОВ L 136, 2013 г., стр. 12).
(2) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51).
|
bg | caselaw | EU |
30.1.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 24/26
Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de grande instance de Périgueux (Франция) на 9 ноември 2009 г. — AG2R Prévoyance/Beaudout Père et Fils SARL
(Дело C-437/09)
2010/C 24/48
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Tribunal de grande instance de Périgueux
Страни в главното производство
Жалбоподател: AG2R Prévoyance
Ответник: Beaudout Père et Fils SARL
Преюдициален въпрос
Съответстват ли на разпоредбите на членове 81 ЕО и 82 ЕО или могат да предоставят на определен орган господстващо положение, представляващо злоупотреба, организирането на механизъм за задължително осигуряване в схема за допълнително здравно осигуряване, предвидена в член L 912-1 от Кодекса за социално осигуряване, и допълнителното споразумение, направено задължително от публичните власти по искане на представителните организации на работодателите и работниците от определен сектор, което предвижда осигуряване само в един орган, определен да ръководи схема за допълнителни здравни грижи, без каквато и да е възможност за предприятията от съответния сектор да бъдат освободени от осигуряване?
|
bg | caselaw | EU |
29.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 168/18
Определение на Съда (осми състав) от 2 март 2017 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky — Чешка република) — Наказателно производство срещу Juraj Sokáč
(Дело C-497/16) (1)
((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Прекурсори на наркотични вещества - Регламент (ЕО) No 273/2004 - Член 2, буква a) - Понятие „включено в списък вещество“ - Изключване на лекарствените продукти - Директива 2001/83/EО - Член 1, точка 2) - Понятие „лекарствен продукт“ - Лекарствен продукт съдържащ ефедрин или псевдоефедрин - Регламент (ЕО) No 111/2005 - Член 2, буква a) - Понятие „описана субстанция“ - Приложение - Включване на лекарствените продукти съдържащи ефедрин или псевдоефедрин - Липса на отражение върху приложното поле на Регламент (ЕО) No 273/2004))
(2017/C 168/23)
Език на производството: чешки
Запитваща юрисдикция
Nejvyšší soud České republiky
Страна в главното производство
Juraj Sokáč
Диспозитив
„Лекарствени продукти“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година, съставени от „включени в списък вещества“ по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества, изменен с Регламент (ЕС) No 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г., като ефедрин и псевдоефедрин, остават изключени от приложното поле на Регламент No 273/2004 и след влизането в сила на Регламент No 1258/2013 и на Регламент (ЕС) No 1259/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) No 111/2005 на Съвета за определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите.
(1) ОВ C 22, 23.1.2017 г.
|
bg | caselaw | EU |
15.5.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 151/38
Жалба, подадена на 11 март 2017 г. — Le Pen/Парламент
(Дело T-161/17)
(2017/C 151/49)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Marine Le Pen (Сен-Клу, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, avocats)
Ответник: Европейски парламент
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент с дата 6 януари 2017 г., прието на основание членове 33, 43, 62, 67 и 68 от Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и от 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, с което се установява наличието на вземане срещу жалбоподателя в размер на 41 554 EUR въз основа на недължимо изплатени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума, като на компетентния разпоредител с бюджетни средства се възлага в сътрудничество със счетоводството на институцията да я събере на основание член 68 от Мерките по прилагане и членове 66, 78, 79 и 80 от Финансовия регламент;
—
да отмени дебитно известие No 2017-22 от 11 януари 2017 г., с което жалбоподателят се уведомява, че спрямо него е констатирано вземане в размер от 41 554 EUR с решението на Генералния секретар от 6 януари 2017 г. за възстановяване на недължимо изплатени суми за парламентарни сътрудници и за прилагане на член 68 от Мерките по прилагане и членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент;
—
да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство;
—
да осъди Европейския парламент да плати на г-жа Le Pen сумата от 50 000 EUR за покриване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.
1.
Първо основание: пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание съдържа пет части.
—
Първа част, съгласно която компетентността за вземане на финансови решения, засягащи членовете на Европейския парламент, принадлежи на Бюрото му, а не на Генералния секретар.
—
Втора част, съгласно която Бюрото на Европейския парламент не може да измени естеството и обхвата на своята компетентност. Генералният секретар впрочем не се позовал на никакво надлежно делегиране от страна на председателя на Бюрото на Парламента, което да го овластява да приеме и връчи обжалваните актове по повод уреждане на финансови въпроси, засягащи член на Европейския парламент.
—
Трета част, съгласно която обжалваните актове не били мотивирани в достатъчна степен и разкривали наличието на пристрастност.
—
Четвърта част, изведена от нарушение на съществени процесуални правила.
—
Пета част, изведена от липсата на лично разглеждане на преписката от Генералния секретар на Европейския парламент.
2.
Второ основание: пороци, засягащи материалноправната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание съдържа шест части.
—
Първа част, изведена от накърняване на принципите на оправдани правни очаквания и на правна сигурност.
—
Втора част, изведена от несъществуването на фактите, на които се основават обжалваните актове.
—
Трета част, съгласно която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с власт.
—
Четвърта част, съгласно която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с процесуални права.
—
Пета част, изведена от дискриминационния характер на обжалваните актове и от наличието на fumus persecutionis.
—
Шеста част, изведена от липсата на независимост на OLAF.
|
bg | caselaw | EU |
12.1.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 8/32
Жалба, подадена на 31 октомври 2007 г. — Menidiatis/Комисия
(Дело F-128/07)
(2008/C 8/56)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Andreas Menidiatis (Sint-Genesius-Rode, Белгия) (представител: S. Pappas, адвокат)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Комисията от 21 декември 2006 г., с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя за свободната длъжност на ръководител на Представителството на Комисията в Гърция, и се назначава друг кандидат на тази длъжност;
—
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква няколко правни основания срещу решението за отхвърляне на кандидатурата му за свободната длъжност на ръководител на Представителството на Комисията в Гърция. На първо място, според него процедурата за подбор е незаконосъобразна и не е спазена. На следващо място, обявата за работа била незаконосъобразна и не била спазена.
Друго правно основание е изведено от нарушението на член 11а от Правилника за длъжностните лица. Освен това жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно е понижен рангът на длъжността на ръководител на Представителството в Атина, като несъобразно е и решението от 7 юли 2004 г. относно условията за заемане на длъжността на ръководител на Представителство.
В допълнение, обявата за работа била късно публикувана, а освен това не били изложени мотиви за отказа за достъп до поисканите от жалбоподателя документи в направената от него жалба. На последно място, жалбоподателят изтъква, че е налице нарушение на нормите относно ротацията на персонала на длъжности, известни като „чувствителни“, и посочва, че има няколко улики, които доказват злоупотреба с власт.
|
bg | caselaw | EU |
7.3.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/49
Жалба, подадена на 21 януари 2009 г. — CNOP и CCG/Комисия
(Дело T-23/09)
(2009/C 55/88)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Conseil National de l'Ordre des Pharmaciens (CNOP) (Париж, Франция), Conseil Central de la Section G de l'Ordre National des Pharmaciens (CCG) (Париж, Франция) (представители: Y.-R. Guillou, H. Speyart и T. Verstraeten, avocats)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищците
—
да се отмени спорното решение, и
—
да се осъди Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези, направени от жалбоподателите.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите искат отмяна на Решение C(2008) 6494 на Комисията от 29 октомври 2008 година, с което Комисията разпорежда съгласно член 20, параграф 4 от Регламент No 1/2003 (1) на жалбоподателите да се подчинят на проверка относно участието им в и/или евентуалното прилагане на споразумения или съгласувани практики, които противоречат на разпоредбите на член 81 ЕО и/или член 82 ЕО.
Това поведение се изразило във формата на решения, които имали за цел да възпрепятстват достъпа на фармацевти и/или на юридически лица до пазара на услуги, свързани с медицинските биологични анализи, да ограничат тяхната дейност на този пазар или да ги изключат от него, по-конкретно като не вписват фармацевтите и/или юридическите лица, които искат да предоставят услуги, свързани с медицинските биологични анализи, в таблицата от раздел Ж и като не актуализират вписването им в тази таблица.
В подкрепа на своята жалба жалбоподателите изтъкват три правни основания, изведени от:
—
нарушение на принципа, според който решенията на общностните институции трябва да са насочени към образувания, които имат правосубектност, тъй като Ordre National des Pharmaciens е също адресат на обжалваното решение, без да има такава правосубектност,
—
нарушение на задължението за мотивиране, тъй като Комисията не определя ясно образуванието, което може да представлява предприятие или сдружение на предприятия по смисъла на член 20, параграф 4 от Регламент No 1/2003 и не посочва съображенията, които обосновават такова квалифициране,
—
нарушение на член 20, параграф 4 от Регламент No 1/2003, доколкото нито жалбоподателите, нито Ordre National des Pharmaciens i) са предприятия, тъй като не упражняват никаква икономическа дейност, нито ii) биха могли да бъдат квалифицирани като сдружения на предприятия, тъй като обединяват съвкупност от членове, от които не всички упражняват икономическа дейност, и не отговарят на показателите за определяне на сдружение на предприятия, установени от Съда за професионалните сдружения, на които се възлагат обществени задачи.
(1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
|
bg | caselaw | EU |
12.5.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 142/45
Жалба, подадена на 3 март 2014 г. PRS Mediterranean/СХВП — Reynolds Presto Products („NEOWEB“)
(Дело T-166/14)
2014/C 142/58
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: PRS Mediterranean Ltd (Тел Авив, Израел) (представители: A. Späth и V. Töbelmann, lawyers)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Reynolds Presto Products, Inc. (Ричмънд, САЩ)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 28 ноември 2013 г., постановено по съединени преписки R 889/2012-2 и R 635/2012-2;
—
осъжда ответника да заплати съдебните разноски .
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.
Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „NEOWEB“ за стоки от клас 19 — заявка за марка на Общността No 6 184 568.
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав.
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: различни национални марки на словната марка „GEOWEB“ за стоки от класове 1, 17 и 19 и нерегистрираната марка „GEOWEB“, използвана в търговските отношения във всички държави членки на Европейския съюз.
Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението.
Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.
Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б), член 8, параграф 3, член 8, параграф 4 и член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността.
|
bg | caselaw | EU |
12.5.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 138/4
Преюдициално запитване, отправено от Tribunal da Relação de Guimarães (Португалия) на 22 март 2012 г. — Domingos Freitas и Maria Adília Monteiro Pinto/Companhia de Seguros Allianz Portugal, S.A.
(Дело C-96/12)
2012/C 138/06
Език на производството: португалски
Запитваща юрисдикция
Tribunal da Relação de Guimarães
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Domingos Freitas и Maria Adília Monteiro Pinto
Ответник: Companhia de Seguros Allianz Portugal, S.A.
Преюдициални въпроси
Във връзка с пътно-транспортно произшествие между лек автомобил и управляван от малолетен велосипед, възникнало вследствие на виновното поведение на велосипедиста и причинило имуществени и неимуществени вреди на последния, изключването на обезщетението за тези вреди или намаляването на размера му противоречи ли на общностното право, и по-специално на член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО (1), на член 2, параграф 1 от Втора директива 84/5/ЕИО (2) и на член 1а от Трета директива 90/232/ЕИО (3), въведен с член 4 от Пета директива 2005/14/ЕО (4) (отнасящи се до гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства) с оглед на практиката на Съда относно обстоятелствата, при които е възможно ограничаване на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на моторните превозни средства?
(1) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10).
(2) Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104).
(3) Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240).
(4) Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (ОВ L 149, стр. 14; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212).
|
bg | caselaw | EU |
17.10.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 383/6
Преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom (Обединено кралство), постъпило на 12 август 2016 г. — MB/Secretary of State for Work and Pensions
(Дело C-451/16)
(2016/C 383/08)
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
Supreme Court of the United Kingdom
Страни в главното производство
Жалбоподател: MB
Ответник: Secretary of State for Work and Pensions
Преюдициален въпрос
Отправеният въпрос е дали Директива 79/7/ЕИО (1) на Съвета, в допълнение към изпълнението на физическите, социалните и психологическите критерии за признаване на промяна на пола, допуска националното право да налага и изискване лице, променило пола си, да бъде несемейно, за да може да придобие право на държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(1) Директива на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (OВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).
|
bg | caselaw | EU |
30.6.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 202/18
Решение на Общия съд от 13 май 2014 г. — McBride и др./Комисия
(Съединени дела T-458/10 T-467/10 и T-471/10) (1)
((Рибарство - Мерки за опазване на рибните ресурси - Преструктуриране на отрасъла - Искания за увеличаване на целите на многогодишната програма за ориентиране с оглед на повишаването на безопасността на борда - Искане от страна на Ирландия, което се отнася до различни кораби - Решение, прието след отмяна от страна на Общия съд на първоначалното решение по същото производство - Ново решение за отхвърляне - Липса на компетентност на Комисията))
2014/C 202/22
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Peter McBride (Downings, Ирландия) (Дело T-458/10); Hugh McBride (Downings) (T-459/10); Mullglen Ltd (Largy, Ирландия) (T-460/10); Cathal Boyle (Fiafannon, Ирландия) (Дело T-461/10); Thomas Flaherty (Kilronan, Ирландия) (Дело T-462/10); Ocean Tawlers Ltd (Killybegs, Ирландия) (Дело T-463/10); Patrick Fitzpatrick (Killeany, Ирландия) (Дело T-464/10); Eamon McHugh (Killybegs) (Дело T-465/10); Eugene Hannigan (Killybegs) (Дело T-466/10); Larry Murphy (Castletownbere, Ирландия) (Дело T-467/10); Brendan Gill (Lifford, Ирландия) (Дело T-471/10) (представители: първоначално A. Collins, SC, N. Travers, barrister, и D. Barry, solicitor, впоследствие N. Travers, D. Barry и E. Barrington, barrister)
Ответник: Европейска комисия (представители: по дела T-458/10 — T-467/10, първоначално K. Banks, A. Bouquet и A. Szmytkowska, впоследствие A. Bouquet и A. Szmytkowska, подпомагани от B. Doherty, barrister, и по дело T-471/10, A. Bouquet и A. Szmytkowska, подпомагани от B. Doherty)
Предмет
Искане за отмяна на решения C (2010) 4758, C (2010) 4748, C (2010) 4757, C (2010) 4751, C (2010) 4764, C (2010) 4750, C (2010) 4761, C (2010) 4767, C (2010) 4754, C (2010) 4753 и C (2010) 4752 на Комисията от 13 юли 2010 г., с които се отхвърля искането на Ирландия за увеличаване на целите на многогодишната програма за ориентиране IV за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г., за да се вземат предвид подобренията в областта на безопасността по отношение на корабите Peader Elaine II, Heather Jane II, Pacelli, Marie Dawn, Westward Isle, Golden Rose, Shauna Ann, Antartic, Niamh Eoghan, Menhaden и Brendelen, притежавани съответно от г-н Peter McBride, г-н Hugh McBride, Mullglen, г-н Boyle, г-н Flaherty, Ocean Trawlers, г-н Fitzpatrick, г-н. McHugh, г-н Hannigan, г-н Murphy и от г-н Gill, които решения са приети след отмяната на Решение 2003/245/ЕО на Комисията от 4 април 2003 г. относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина по-голяма от 12 метра (ОВ L 90, стр. 48) с Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Flaherty и др./Комисия (C 373/06 P, C 379/06 P и C 382/06 P, Сборник, стр. I 2649) и Решение на Общия съд от 13 юни 2006 г. по дело Boyle и др./Комисия (T 218/03 — T 240/03, Recueil, стр. II 1699)
Диспозитив
1)
Отменя решения C (2010) 4758, C (2010) 4748, C (2010) 4757, C (2010) 4751, C (2010) 4764, C (2010) 4750, C (2010) 4761, C (2010) 4767, C (2010) 4754, C (2010) 4753 и C (2010) 4752 на Комисията от 13 юли 2010 г., с които се отхвърля искането на Ирландия за увеличаване на целите на многогодишната програма за ориентиране IV, за да се вземат предвид подобренията в областта на безопасността по отношение на корабите на жалбоподателите.
2)
Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
(1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
|
bg | caselaw | EU |
22.5.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 134/27
Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Leuven (Белгия) на 15 март 2010 г. — 1. Olivier Paul Louis Halley, 2. Julie Jacqueline Marthe Marie Halley и 3. Marie Joëlle Armel Halley/Belgische Staat
(Дело C-132/10)
2010/C 134/41
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank van eerste aanleg te Leuven
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Olivier Paul Louis Halley, Julie Jacqueline Marthe Marie Halley, Marie Joëlle Armel Halley
Ответник: Belgische Staat
Преюдициален въпрос
Съвместими ли са разпоредбите на член 137, първа алинея, 2° от Кодекса за данъка върху наследството (Wetboek Successierechten), във връзка с разпоредбите на член 111 от Кодекса за данъка върху наследството, с членове 26, 49, 63 и 65 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при положение, че давностният срок за данъка върху наследството, платим за поименните акции е две години, когато ефективният център на управление на дружеството е в Белгия, докато същият давностен срок е десет години, когато ефективният център на управление на дружеството не се намира в Белгия?
|
bg | caselaw | EU |
5.6.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 148/52
Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 15 април 2010 г. — Matos Martins/Комисия
(Дело F-2/07) (1)
(Публична служба - Договорно наети служители - Покана за изразяване на интерес - Процедура по подбор - Изпити за предварителен подбор - Достъп до документи)
2010/C 148/91
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: José Carlos Matos Martins (Брюксел, Белгия) (представител: M.-A. Lucas, avocat)
Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Berscheid)
Предмет
Отмяна, първо, на решението на Службата за подбор на персонал за Европейските общности (EPSO) от 27 февруари 2006 г., с което се определят резултатите от изпитите за предварителен подбор на договорно наети служители (ЕС 25), второ, на решението жалбоподателят да не бъде вписан в базата данни с кандидатите, които успешно са издържали изпитите за предварителен подбор, и трето, да се отменят последиците от извършените действия по подбора.
Диспозитив
1.
Отхвърля жалбата.
2.
Г-н Matos Martins понася направените от него съдебни разноски с изключение на разходите за престой и пътуване, направени на 30 март, 1 април и 21 юли 2009 г., за да може неговият адвокат да се запознае с определени документи в помещенията на Съда на публичната служба.
3.
Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и посочените в точка 2 по-горе разноски на г-н Matos Martins.
(1) ОВ C 56, 10.3.2007 г., стр. 43.
|
bg | caselaw | EU |
19.1.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 16/13
Определение на Съда (пети състав) от 15 октомври 2014 г. (преюдициално запитване от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale Per la Regione Puglia — Италия) — Vittoria De Bellis, Diana Perrone, Cesaria Antonia Villani/Istituto Nazionale di Previdenza dei Dipendenti dell’Amministrazione Pubblica (INPDAP)
(Дело C-246/14) (1)
(Преюдициално запитване - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Национална правна уредба, която предвижда с обратно действие намаляване на пенсионни права - Изцяло вътрешно положение - Явна липса на компетентност на Съда)
(2015/C 016/19)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale Per la Regione Puglia
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Vittoria De Bellis, Diana Perrone, Cesaria Antonia Villani
Ответник: Istituto Nazionale di Previdenza dei Dipendenti dell’Amministrazione Pubblica (INPDAP)
Диспозитив
Съдът на Европейския съюз явно няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Corte dei conti, sezione giurisdizionale per la Regione Puglia (Италия) с акт от 28 април 2014 г. (дело C-246/14).
(1) ОВ C 245, 28.7.2014 г.
|
bg | caselaw | EU |
14.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 221/19
Жалба, подадена на 18 май 2010 г. от Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE, срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 2 март 2010 г. по дело T-70/05: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE/Европейска агенция за морска безопасност (ЕАМБ)
(Дело C-252/10 P)
()
2010/C 221/31
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (представители: N. Korogiannakis, M. Dermitzakis, Δικηγόροι)
Друга страна в производството: Европейска агенция за морска безопасност (ЕАМБ)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
—
да отмени решението на Общия съд,
—
да отмени решението на ЕАМБ за отхвърляне на офертата, подадена от жалбоподателя в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка ЕАМБ C-1/01/04 относно обществена поръчка, озаглавена „Валидиране SafeSeaNet и бъдещо развитие“ и възлагане на обществената поръчка на друг оферент и
—
да осъди ЕАМБ да заплати съдебните и други разноски, направени от жалбоподателя, включително по първоначалното производство, дори настоящата жалба да бъде отхвърлена, както и направените по настоящото производство, в случай че жалбата бъде уважена.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение трябва да се отмени по следните съображения:
Първо, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е възприел погрешно тълкуване на Финансовия регламент (1), Правилата за прилагане и Директива 92/50 (2), и по-специално на член 97 от Финансовия регламент, член 138 от Правилата за прилагане и член 17, параграф 1 от Директива 92/50.
Второ, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел в точка 178 от решението си, че тъй като дружество Evropaïki Dynamiki е познавало задълбочено спецификацията, то е било в състояние да направи извод за сравнителните предимства на спечелилата оферта. Изглежда Общият съд мълчаливо признава в решението си, че предоставената от възлагащия орган информация е била ограничена. Вместо да отмени спорното решение обаче, Общият съд дава ново и напълно погрешно тълкуване на задължението за мотивиране, тъй като свързва последното с личните качества на адресата на това решение. Освен това предположението на Общия съд е погрешно, тъй като жалбоподателят не е бил (и все още не е) в състояние да разбере сравнителните предимства (ако съществуват такива) на спечелилата оферта, още повече че Общият съд не е мотивирал в достатъчна степен решението си с оглед на ясното конкретизиране на последните.
Трето, жалбоподателят счита, че по отношение на правното основание, изведено от наличието на явна грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателят е ограничил доводите си до общи твърдения, Общият съд изглежда е допуснал грешка при прилагане на правото, поради което не е посочил дали и по какъв начин твърдяните грешки са се отразили на крайния резултат от оценяването на офертите. Изглежда Общият съд си противоречи като отхвърля правното основание, изведено от непълнотата на мотивите, а същевременно изисква от дружество Evropaïki Dynamiki да обясни „подробно“ по какъв начин твърдяните грешки се проявяват в доклада на комисията по оценяване.
(1) Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).
(2) Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50).
|
bg | caselaw | EU |
8.9.2007
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/14
Иск, предявен на 7 юни 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург
(Дело C-273/07)
(2007/C 211/26)
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и D. Kukovec, agents)
Ответник: Великото херцогство Люксембург
Искания на ищеца
1.
Да се приеме за установено, че като не е приело в предвидения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/51/EО на Комисията от 7 септември 2005 година за изменение на приложение XX към Директива 2004/17/EО и на приложение VIII към Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си съгласно член 3 от тази директива;
Субсидиарно:
да се приеме за установено, че като не е уведомило Комисията за зазаконовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/51/EО на Комисията от 7 септември 2005 година за изменение на приложение XX към Директива 2004/17/EО и на приложение VIII към Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки, Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си съгласно член 3 от тази директива;
2.
Да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Срокът за транспониране на Директива 2005/51/ЕО в националното право е изтекъл на 31 януари 2006 г.
(1) ОВ L 257, стр. 127.
|
bg | caselaw | EU |
14.4.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 109/28
Жалба, подадена на 17 февруари 2012 г. — Bank Mellat/Съвет
(Дело T-72/12)
2012/C 109/58
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Bank Mellat (Техеран, Иран) (представители: S. Zaiwalla, P. Reddy и F. Zaiwalla, Solicitors, M. Brindle, QC (Queen's Counsel), и R. Blakeley, Barrister)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение 2011/783/ОВППС (1) на Съвета и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета (2) в приложимите за жалбоподателя части, и
—
да обяви член 19, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС (3) на Съвета и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 961/2010 (4) на Съвета за неприложими по отношение на жалбоподателя,
—
да постанови, че член 60, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз не намира приложение към отмяната на посочването на жалбоподателя, и
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски във връзка с производството по жалбата.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.
1.
С първото правно основание жалбоподателят твърди, че материалноправните критерии за посочване съгласно Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета не са изпълнени по отношение на жалбоподателя и/или че в процеса на разглеждане на посочването на жалбоподателя ответникът е допуснал явна грешка в преценката дали критериите са били изпълнени.
2.
С второто правно основание жалбоподателят твърди, че продължаващото посочване на жалбоподателя е в нарушение на неговото право на собственост и на принципа на пропорционалност.
3.
С третото правно основание жалбоподателят твърди, че с продължаване на посочването на жалбоподателя ответникът е нарушил процесуалните изисквания: (i) да представи достатъчни мотиви; и (ii) да спази правото на защита и правото на ефективна съдебна защита.
4.
С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че ако жалбата по дело Bank Mellat/Съвет (T-496/10) бъде уважена, настоящата жалба трябва също да бъде уважена.
(1) Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, 2011 г., стр. 71).
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, 2011 г., стр. 11).
(3) Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39 и поправка, ОВ L 197, 2010 г., стр. 19).
(4) Регламент (ЕС) No 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) No 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1).
|
bg | caselaw | EU |
5.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 297/10
Решение на Съда (четвърти състав) от 22 октомври 2009 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof, Германия) — Swiss Re Germany Holding GmbH/Finanzamt München für Körperschaften
(Дело C-242/08) (1)
(Шеста директива ДДС - Член 9, параграф 2, буква д), пето тире и член 13, Б, букви a), в) и г), точки 2 и 3 - Понятие за застрахователни и презастрахователни сделки - Възмездно прехвърляне на портфейл от договори за презастраховане „Живот“ на лице, установено в трета държава - Определяне на мястото на извършване на това прехвърляне - Случаи на освобождаване)
2009/C 297/09
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesfinanzhof
Страни в главното производство
Ищец: Swiss Re Germany Holding GmbH
Ответник: Finanzamt München für Körperschaften
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква д), пето тире, както и на член 13, Б, букви a), в) и г), точки 2 и 3 от Директива 77/388/ЕИО: Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Прехвърляне на портфейл от договори за презастраховане „Живот“ срещу заплащане на цена от установен в трета страна приобретател, с разрешение от застрахованите лица, като се обхващат всички права и задължения, произтичащи от прехвърлените договори, но не се прехвърлят други икономически блага — Определяне на мястото на данъчно привързване — Приложимост към посочената сделка на една от хипотезите на освобождаване, съдържащи се в горепосочените разпоредби на член 13, Б от Директива 77/388/ЕИО
Диспозитив
1.
Възмездно прехвърляне на портфейл от договори за презастраховане „Живот“ от дружество, установено в държава членка, на застрахователно дружество, установено в трета държава, въз основа на което последното дружество поема със съгласието на застрахованите лица всички произтичащи от тези договори права и задължения, не представлява сделка, попадаща в обхвата на член 9, параграф 2, буква д), пето тире и на член 13, Б, буква a) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, нито сделка, която представлява комбинация от предвиденото в точки 2 и 3 от член 13, Б, буква г).
2.
В рамките на възмездно прехвърляне на портфейл, включващ 195 договора за презастраховане „Живот“, обстоятелството, че не приобретателят, а прехвърлителят заплаща за придобиването на 18 от тези договори цена, която в конкретния случай се определя с отрицателна стойност, не е от значение за отговора на първия въпрос.
3.
Член 13, Б, буква в) от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкува в смисъл, че той не се прилага за възмездно прехвърляне на портфейл от договори за презастраховане „Живот“ като прехвърлянето, разглеждано по главното производство.
(1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
|
bg | caselaw | EU |
15.6.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 171/13
Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Унгария) на 18 март 2013 г. — Szatmári Malom Kft./Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve
(Дело C-135/13)
2013/C 171/26
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Kúria
Страни в главното производство
Жалбоподател: Szatmári Malom Kft.
Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve
Преюдициални въпроси
1.
Обхваща ли понятието за подобряване на общата производителност на земеделско стопанство, посочено в член 26, параграф 1, буква a), от Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета (1), дейност, при която предприемачът не разширява съществуващия капацитет, а закрива предходните стопанства с цел създаване на ново стопанство?
2.
Може ли плануваната от жалбоподателя инвестиция да се разглежда като имаща за цел подобряване на общата производителност на предприятието по смисъла на член 20, буква б), точка iii) и 28, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета?
3.
Съвместимо ли е с член 28, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета правилото по член 6, параграф 3 от Декрет FVM No 47/2008 от 17 април, доколкото по силата на същото помощи за мелничните стопанства се предоставят единствено за дейности, имащи за цел модернизацията на съществуващия капацитет? Позволява ли посоченият регламент приемането на национална правна уредба, която по икономически съображения изключва от приложното поле на помощите някои мерки за развитие на земеделските стопанства?
(1) Регламент (ЕО) No 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 277, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 101 и Поправка в ОВ L 206, 2.8.2012 г., стр. 23).
|
bg | caselaw | EU |
4.7.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 243/33
Жалба, подадена на 4 януари 2016 г. — Gregis/EUIPO — DM9 Automobili (ATS)
(Дело T-5/16)
(2016/C 243/36)
Език на жалбата: италиански
Страни
Жалбоподател: Gian Luca Gregis (Адехе, Испания) (представител: M. Bartolucci, avvocato)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Друга страна в производството пред апелативния състав: DM9 Automobili Srl (Боргоманеро, Италия)
Данни за производството пред EUIPO
Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав
Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „ATS“ — марка на Общността No 9 799 719
Производство пред EUIPO: производство по вписване в регистъра на прехвърляне
Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 30 октомври 2015 г. по преписка R 588/2015-1
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да заличи прехвърляне T8391925 от 14 април 2014 г.
Изложени основания
—
Нарушение на член 17 от Регламент No 207/2009,
—
Нарушение на правило 31 от Регламент No 2868/95,
—
Нарушение на правило 84, параграф 3, буква б) от Регламент No 2868/95.
|
bg | caselaw | EU |
16.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 211/15
Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Белгия) на 9 май 2011 г. — État belge/Maison Patrice Alard sprl
(Дело C-211/11)
2011/C 211/29
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Жалбоподател: État belge
Ответник: Maison Patrice Alard sprl
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли член 6, параграф 2, първа алинея, буква a) и член 13, Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се третира като освободена доставка на услуги — като аренда или отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на посочения член 13, Б, буква б) — ползването за лични нужди от управителите, членовете на управителния съвет или съдружниците, както и от техните семейства, на дружество, което е данъчнозадължено лице и има самостоятелна правосубектност, на целия или на част от недвижим имот от имуществото на това дружество, който е включен изцяло в активите на предприятието, в случаите когато като насрещна престация за това ползване не е уговорен какъвто и да било наем в пари, а то се счита за възнаграждение в натура, което подлежи на облагане с данък върху доходите на управителите, като по този начин за данъчни цели това ползване се счита за насрещна престация за част от положения от управителите, членовете на управителния съвет или съдружниците труд?
2.
Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че посоченото освобождаване се прилага в случаите, когато дружеството не е доказало наличието на необходима връзка между дейността на предприятието и пълното или частично поставяне на недвижимия имот на разположение на управителите, членовете на управителния съвет или съдружниците и в този случай достатъчно ли е наличието на непряка връзка?
(1) ОВ L 145, стр. 1.
|
bg | caselaw | EU |
19.7.2008
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 183/28
Жалба, подадена на 30 май 2008 г. — Antwerpse Bouwwerken/Комисия
(Дело T-195/08)
(2008/C 183/52)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Antwerpse Bouwwerken NV (Антверпен, Белгия) (представители: J. Verbist, advocaat и D. de Keuster, advocaat)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
Да се отмени Решението от 29 април 2008 година, прието от Европейската комисия, нотифицирано от нея с писмо от 29 април 2008 г., получено от жалбоподателя на 5 май 2008 г., с което Комисията информира жалбоподателя, че неговата оферта е неуспешна, както по-късно се допълва в писмо на Европейската комисия от 6 май 2008 г., получено от жалбоподателя на 8 май 2008 г., в което Комисията излага своите основания за решението за отхвърляне, както и Решението от 23 април 2008 година за възлагане на обществена поръчка, нотифицирано от Европейската комисия с писмо от 15 май 2008 г., получено от жалбоподателя на 16 май 2008 г.;
—
да се установи извъндоговорната отговорност на Комисията за претърпяните вреди, стойността на които да се определи към един по-късен момент;
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят подава своята оферта в рамките на обявление на Комисията за обществена поръчка за построяване на производствена зала за референтни материали (1). В резлутат на горното офертата на жалбоподателя не е предпочетена от Комисията.
В жалбата си жалбоподателят се позовава на нарушение на член 91 от Регламент No 1605/2002 (2), както и на членове 122, 138 и 148 от Регламент No 2342/2002 (3) във връзка с членове 2 и 28 от Директива 2004/18/EО (4)
Според жалбоподателя от протокола за възлагане на обществена поръчка е видно, че успешната оферта не отговаря на съществено условие от техническата спецификация и че следователно тя трябва да бъде отхвърлена поради неспазване на условията на поръчката. При участието на оферента с успешна оферта се касаело не само за разясняване на офертата, а за нейното допълване, което било недопустимо на този етап от процедурата.
Освен това решението за възлагане на обществената поръчка не съответствало на принципа на прозрачност, тъй като съществени елементи от протокола за оценка, така както е съобщен на жалбоподателя, не били нечетливи.
(1) B-Geel: Построяване на производствена зала за референтни материали (2006/S 102-108785).
(2) Регламент (EО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).
(3) Регламент (EО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).
(4) Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).
|
bg | caselaw | EU |
14.12.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 414/32
Жалба, подадена на 28 септември 2015 г. от LM срещу определението, постановено на 14 юли 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-109/14, LM/Комисия
(Дело T-560/15 P)
(2015/C 414/42)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: LM (Испра, Италия) (представител: L. Ribolzi, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателката иска от Общия съд:
—
Да отмени обжалваното определение.
Основания и основни доводи
Настоящата жалба е срещу определението на Съда на публичната служба от 14 юли 2015 г. (дело F-109/14), който отхвърля като явно неоснователен иск Комисията да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката като наследствена пенсия, на която има право, 35 % от получаваната от бившия ѝ съпруг към момента на смъртта му пенсия за прослужено време.
В подкрепа на исканията си жалбоподателката посочва, че Съдът на публичната служба не е разгледал искането за увеличаване на пенсията с оглед на член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека и Договора от Лисабон, който признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот.
|
bg | caselaw | EU |
8.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 439/2
Решение на Съда (четвърти състав) от 23 октомври 2014 г. (преюдициални запитвания от Bundesgerichtshof — Германия) — Alexandra Schulz/Technische Werke Schussental GmbH und Co.KG и Josef Egbringhoff/Stadtwerke Ahaus GmbH
(Съединени дела C-359/11 и С-400/11) (1)
((Преюдициално запитване - Директиви 2003/54/ЕО и 2003/55/ЕО - Защита на потребителите - Вътрешен пазар на електроенергия и природен газ - Национална правна уредба, която определя съдържанието на договорите с потребителите, снабдявани при условията на задължение за универсална услуга - Едностранно въведена от доставчика промяна в цената на услугата - Съобщаване на основанията, предпоставките и обхвата на промяната в подходящ срок преди влизането ѝ в сила))
(2014/C 439/02)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Alexandra Schulz и Josef Egbringhoff
Ответници: Technische Werke Schussental GmbH und Co.KG и Stadtwerke Ahaus GmbH
Диспозитив
Член 3, параграф 5 от Директива 2003/54/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО във връзка с приложение A към нея и член 3, параграф 3 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО във връзка с приложение A към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в главните производства, която определя съдържанието на договорите за доставки на електроенергия и газ с потребителите, снабдявани при условията на задължение за универсална услуга, и предвижда възможност за промяна на цената на тези доставки, без обаче да гарантира, че потребителите ще бъдат уведомявани за основанията, предпоставките и обхвата на промяната в подходящ срок преди влизането ѝ в сила.
(1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.
|
bg | caselaw | EU |
20.7.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 207/43
Жалба, подадена на 8 май 2013 г. — Lausitzer Früchteverarbeitung/СХВП — Rivella International (holzmichel)
(Дело T-263/13)
2013/C 207/73
Език на жалбата: немски
Страни
Жалбоподател: Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH (Sohland, Германия) (представител: A. Weiß, Rechtsanwältin)
Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Rivella International AG (Rothrist, Швейцария)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 февруари 2013 г. по преписка R 1968/2011-1;
—
да измени оспорваното решение, като отхвърли възражението на насрещната страна;
—
да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски, както и разноските по производството пред апелативния състав или да осъди встъпилата страна да заплати съдебните разноски, както и разноските по производството пред апелативния състав.
Правни основания и основни доводи
Заявител на марката на Общността: жалбоподателят
Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка със словен елемент „holzmichel“ за стоки и услуги от класове 21, 24, 32, 33 и 38 — заявка за марка на Общността No 8 904 278
Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Rivella International AG
Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: международна регистрация на фигуративни марки със словните елементи „Michel“ и „Michel POWER“ за стоки от класове 29, 30, 32 и 33
Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.
Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отказва регистрацията.
Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
24.4.2017
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 129/35
Жалба, подадена на 8 март 2017 г. — Marriott Worldwide/EUIPO — Graf (Изображение на крилат бик)
(Дело T-151/17)
(2017/C 129/54)
Език на жалбата: английски
Страни
Жалбоподател: Marriott Worldwide Corp. (Бъдезда, Мериленд, Съединени щати) (представител: A. Reid, Solicitor)
Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Друга страна в производството пред апелативния състав: Johann Graf (Гумполдскирхен, Австрия)
Данни за производството пред EUIPO
Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав
Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на крилат бик) — марка на Европейския съюз No 10 511 723
Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност
Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 17 януари 2017 г. по преписка R 165/2016-4
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
Изложени основания
—
Нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент No 207/2009,
—
Нарушение на член 53, параграф 1, буква а), във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009,
—
Нарушение на член 53, параграф 2, буква в) от Регламент No 207/2009.
|
bg | caselaw | EU |
23.3.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 96/25
Жалба, подадена на 8 януари 2015 г. — ZZ/Комисия
(Дело F-2/15)
(2015/C 096/31)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: ZZ (представител: A. Véghely, адвокат)
Ответник: Европейска комисия
Предмет и описание на спора
Отмяна на решението, с което на жалбоподателя се отказва надбавка за настаняване и дневна надбавка, и искане Комисията да бъде осъдена да плати тези надбавки заедно с лихвите
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Комисията от 4 март 2014 г., доколкото с него на жалбоподателя се отказва надбавката за настаняване и дневната надбавка, предвидени в член 5, параграф 1 и член 10, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица,
—
да се осъди Комисията да му плати свързаните с назначаването му надбавка за настаняване и дневна надбавка, заедно с лихвите, считано от момента, в който тези суми са станали изискуеми, в съответствие с приложение VII към Правилника за длъжностните лица, и
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
|
bg | caselaw | EU |
1.12.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 373/12
Жалба, подадена на 9 октомври 2012 г. — Drex Technologies/Съвет
(Дело T-446/12)
2012/C 373/21
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Drex Technologies SA (Tortola, Британски Вирджински острови) (представител: адв. E. Ruchat)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да обяви жалбата му за допустима и основателна;
—
вследствие на това да отмени
—
Решение за изпълнение 2012/424/ОВППС на Съвета от 23 юли 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС и неговата Поправка от 9 август 2012 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия, доколкото то се отнася до жалбоподателя;
—
и Регламент за изпълнение (ЕС) No 673/2012 на Съвета от 23 юли 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 36/2012 и неговата поправка от 9 август 2012 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя;
—
да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски, направени в производството.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания, които до голяма степен са идентични или сходни с тези, изтъкнати в рамките на дело T-432/11, Makhlouf/Съвет (1).
(1) ОВ C 290, стр. 13.
|
bg | caselaw | EU |
1.8.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 180/35
Иск, предявен на 5 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
(Дело C-206/09)
2009/C 180/60
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: L. Pignataro)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
—
да се установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2007/68/ЕО (1) на Комисията от 27 ноември 2007 година за изменение на приложение IIIа към Директива 2000/13/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета по отношение на някои хранителни съставки, или при всички случаи, като не е съобщила споменатите разпоредби на Комисията, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1, първа алинея от тази директива.
—
да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Срокът за транспониране на Директива 2007/68/ЕО е изтекъл на 31 май 2008 г.
(1) ОВ L 310, стр. 11
(2) ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9.
|